Начало Здравни проблеми Херния Какво представлява диафрагмалната херния?
Херния

5. Какво представлява диафрагмалната херния?

Какво представлява диафрагмалната херния?

Диафрагмалната херния представлява навлизане на коремни органи в гръдния кош през дефект на диафрагмата. В гръдния кош могат да навлезнат стомах, дебело черво и други коремни органи, които притискат белия дроб и сърцето и нарушават тяхната функция.

5.1. Какво представлява диафрагмата?

Какво представлява диафрагмата?

Диафрагмата е плосък мускул, който разделя коремната от гръдната кухина. Основната функция на диафрагмата е разширяване на белите дробове за осъществяване на акта на дишането. Условната граница на диафрагмата е долният край на ребрата. По диафрагмата има отвори, през които преминават кръвоносните съдове и хранопроводът.

5.2. Какви видове диафрагмални хернии има?

Какви видове диафрагмални хернии има?

1. Предни дефекти на диафрагмата

  • парастернална херния на Morgagni,
  • ретростернална плевро-кардиална херния.

2. Централни дефекти на диафрагмата

  • хиатални хернии,
  • хернии и релаксации на диафрагмалния купол.

3. Задни дефекти на диафрагмата

  • лумбо-костални хернии на Bochdaleck,
  • частична аплазия или релаксация на диафрагмата.

4. Тотална аплазия или релаксация

Хиаталните хернии се подразделят на 4 типа:

I тип - плъзгаща хиатусна херния - най-често срещаната - при нея дъното на стомаха се разполага успоредно на хранопровода, който е с непроменено анатомично място,

II тип - параезофагеална (търкаляща се) - при нея хранопроводът заедно с дъното на стомаха и съчленението между тях преминават над диафрагмата в гръдната кухина,

III тип - смесена - комбинация между I и II,

IV тип - когато в херниалния сак освен стомаха има и други органи.

5.3. Кои са причините и рисковите фактори, довеждащи до диафрагмална херния?

Кои са причините и рисковите фактори, довеждащи до диафрагмална херния?

Диафрагмалните хернии се срещат значително по-често в развитите страни. Честотата на тези херния се увеличава с възрастта, от 10 % при хора под 40 години до над 70 % при тези над 70 години. Това се обяснява със загубата на еластичност и отслабването на мускулите с напредването на възрастта. С намаляване на тъканната еластичност гастроезофагеалното съединение може да не се върне на нормалното си място под диафрагмата след преглъщане. Загубата на мускулен тонус около диафрагмалния отвор може да доведе до разширяването му. 

Причините за възникване на диафрагмална херния могат да бъдат:

  • Повишаване на вътрекоремното налягане (запек, затлъстяване, бременност, кашлица)
  • Вродени дефекти по диафрагмата
  • Вродена слабост на съединителната тъкан
  • Травма в областта на корема

Рисковите фактори за възникване на диафрагмална херния са:

  • Напреднала възраст – по-често се среща при хора над 50-годишна възраст
  • Наднормено тегло
  • Женски пол
  • Тютюнопушене

5.4. Какви са симптомите при диафрагмалната херния?

Какви са симптомите при диафрагмалната херния?

Основните симптоми при диафрагмална херния включват:

  • Болка - главният симптом при диафрагмалната херния. Болката е зад гръдната кост, засилва се в легнало положение и при физически усилия.
  • Парене зад гръдната кост – то възниква поради непосредственото въздействие на стомашния сок (солната киселина) върху лигавицата на хранопровода. Провокира се от заемане на хоризонтално положение и нарушаване на диетата.
  • Регургитация (връщане) на кисели материи в устата.
  • Дисфагия (затруднено преглъщане) – тя се получава при доброкачествено стеснение (стриктура).
  • Повръщане на кръвенисти материи (кръвотечение) и анемия.
  • Симптоми и от другите органи, които се засягат, като сърцебиене, аритмии, пневмонии, задух, хронични ларингити и др.

5.5. Как се поставя диагнозата диафрагмална херния?

Как се поставя диагнозата диафрагмална херния?

За поставяне на диагнозата и определяне на типа диафрагмална херния се използват основно образни и ендоскопски методи:

Рентгенографии на хранопровод и стомах с Бариев контраст - в много случаи диафрагмалните хернии се откриват случайно при обзорни рентгенографии на гръден кош по друг повод. Използването на Бариев контраст обаче позволява добра анатомична ориентация и дава информация за големината на херниалния сак и дефекта. Контрастното изследване позволява отдиференцирането на различните типове хернии.

Фиброгастроскопия - ендоскопското изследване позволява да се диагностицират усложнения, като ерозивен езофагит, язви в хиаталната херния, Баретов хранопровод, тумори и др.

Езогафеална манометрия и Ph-метрията - тези методи имат малка сензитивност по отношение диагностиката на хиаталните хернии, но дават информация за функцията.

Рентгенография на дебело черво с Бариев контраст – при съмнение за наличие на дебело черво в херниалния сак.

Компюртомографско изследване – дава допълнителна информация за големината на хернията и взаимоотношенията й със съседни органи.

 

Прочетете повече информация за изследванията:

5.6. Какви усложнения могат да настъпят при диафрагмалнa херния?

Какви усложнения могат да настъпят при диафрагмалнa херния?

Макар че заболяването може да протича с доста оскъдни оплаквания и симптоми, съществува опасност от редица усложнения, като "заклещване" на стомаха в отвора на диафрагмата, свързано с прекъсване на кръвоснабдяването, респективно храненето, на засегнатия участък. Ако бъде засегнато червото, съществува и риск от прекъсване движението и кръвоснабдяването на чревната стена и развитие на илеусно състояние и перитонит.

Заклещването се характеризира с внезапната остра болка в гърдите и горната част на корема, комбинирана с гадене без неспособност за повръщане и невъзможност за поставяне на назогастрална сонда. Това се нарича триада на Borchardt и е показателна за това усложнение. Налага се спешно оперативно лечение.

Чести усложнения са рефлукс-езофагит, сриктури (стеснения) на хранопровода, пептична язва на хранопровода, която може да се усложни с остро кръвотечение и перфорация. Тези язви водят до желязодефицитна анемия. Честотата на големи диафрагмални хернии при пациенти с желязодефицитна анемия е 6-7 %. Масивни кръвоизливи са редки, но потенциално летални.

Според някои автори хиатусната херния е предраково заболяване.

5.7. Какво е лечението на диафрагмална херния?

Какво е лечението на диафрагмална херния?

Неоперативно лечение:

  • Промяна в начина на живот, водеща до намаляване на симптоматиката – спиране на пушенето, намаляване на приема на кофеин, лека храна в следобедните часове, повдигане на горната част на тялото при спане,
  • Антиацидни медикаменти – H2-блокери, блокери на протонните помпи (PPI),
  • Медикаменти, подобряващи езофагеалния и стомашния мотилитет,
  • Корекция на желязо-дефицитната анемия,
  • Най-ефективната медикаментозна терапия са PPI – понасят се добре, с редки странични ефекти – главоболие, диария, коремни болки. Могат да бъдат използвани дълго време.

Оперативно лечение:

При хиаталните хернии могат да се използват три достъпа – трансторакален (гръден), отворен трансабдоминален (коремен) и миниинвазивен (лапароскопски).

Прилагат се различни методи за възстановяване на дефекта в диафрагмата.

Следва: Какво представляват херниите на бялата линия?

Страници: 1234567891011121314151617
3.6, 70 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ Херния