2. Какво представлява ингвиналната херния?

Ингвиналният канал по същество не е канал, а цепка между мускулно-сухожилните елементи на предната коремна стена с коса посока. Вътрешният му край започва с преперитонеалния пръстен, а външният завършва с подкожния пръстен.

Коремната стена в тази област от вътрешната страна образува две ямки, външна и вътрешна ямка, разделени от гънка на перитонеума, в която минават долните епигастрални съдове. Външната ямка е разположена пред преперитонеалния пръстен на ингвиналния канал, а вътрешната е пред подкожния пръстен.

Херниите, които навлизат през външната ямка и преперитонеалния пръстен, минават по цялото протежение на ингвиналния канал и излизат през подкожното му отвърстие, се наричат коси, външни или индиректни, а тези, които навлизат през вътрешната ямка на перитонеума, насочват се право към подкожното му отвърстие и излизат през него, се наричат преки, вътрешни или директни ингвинални хернии.

Има много създадени класификации за ингвинална херния, но нито една не изпълнява всички задачи за точно описание на хернията, включващо оценка на наличните промени, стандартизиране на избора на оперативен метод за лечение, както и възможност за сравнимост на резултатите от приложеното оперативно лечение.

Най-често използваните класификации са тези на Gilbert, Nyhus и Bendavid.

Класификация на Gilbert категоризира ингвиналната херния както следва:

• I тип: нормален вътрешен отвор с перитонеален сак от всякакъв размер
• II тип: умерено разширен вътрешен отвор, който пропуска не повече от един пръст
• III тип: широк вътрешен отвор, който пропуска два пръста
• IV тип: налице е широко или пълно разрушаване на задната стена на ингвиналния канал при нормален вътрешен отвор
• V тип: дефект по задна стена, не по-широк от един пръст при нормален вътрешен отвор
• VI тип: комбинирани хернии, които най-често са съчетание от индиректна и директна херния
• VII тип: бедрена херния

Класификация на Nyhus през последните години е една от най-често използваните и популярни сред специалистите, като категоризира ингвиналната херния както следва:

• тип 1: индиректна ингвинална хернии с нормален вътрешен отвор. Среща се предимно при деца и млади хора
• тип 2: херния, при която вътрешният отвор е разширен и променен, без навлизане на задната стена. Херниалният сак не е в скротума, но може да заеме целия слабинен канал
• тип 3: отнася се за директни, индиректни и бедрени хернии, като се подразделя на тип 3А за всички директни хернии, тип 3B се отнася до индиректни хернии с широк отвор, който се простира по задната стена на канала. Често херниалният сак е в скротума, като тук спадат и плъзгащите хернии и тип 3C, който включва всички бедрени хернии, които са специални форми на дефект на задната стена
• тип 4: отнася се за всички рецидивни хернии, като се подразделя на тип 4А за директни, тип 4В за индиректни и тип 4С за бедрени хернии

Bendavid предлага една много разгърната и детайлна класификация, известна още като TSD класификация, тъй като отчита трите основни характеристики на ингвиналната херния, а именно тип (type), стадий (stage) и размер (dimension):

• тип I: индиректна херния
• тип II: директна херния
• тип III: типична бедрена херния
• тип IV: преваскуларна бедрена херния
• тип V: слабинно-бедрена херния, с разрушаване на ингвиналния лигамент

Всеки тип херния от гореизброените се подразделя на три стадия, а именно S1, при който херниалният сак е разположен между вътрешния и повърхностния отвор, S2, при който херниалният сак е извън канала, но не достига скротума и S3, при който сакът е в скротума.

Допълнително за бедрените хернии класификацията е разделена на подробни категории, съответно показващи точната локализация на бедрената херния по отношение на бедрените съдове и връзки, която се използва от съответните специалисти с цел улеснение при предстояща хирургична интервенция.