9. Рискови фактори за поява на херния

Възрастта представлява неконтролируем и некоригируем рисков фактор за появата на различните видове херния, като макар теоретично всички видове хернии да могат да засягат представители от всички видове групи, мнозинството от тях зачестяват с напредването на възрастта.

Фиброзната тъкан и мускулите имат тенденция да отслабват по естествен начин с времето и увеличаването на възрастта, така че по-възрастните хора и хората в напреднала възраст са по-податливи към херния, отколкото младите хора са.

Изключение вероятно е само умбиликалната (пъпна) херния, срещана с по-висока честота сред бебета и малки деца.

Трудно може да се изкаже категорично мнение кой от двата пола се засяга по-често от херния, тъй като различните видове херния в зависимост от своята локализация и особености, доминират или при мъжете или при жените, като някои от тях се срещат в еднаква степен и при двата пола.

Като цяло мъжете са по-податливи на ингвинална херния, отколкото жените са, докато жените, особено бременните жени са по-предразположени към пъпна херния в сравнение с мъжете.

Жените, като цяло, са по-податливи към бедрена херния, отколкото мъжете, поради по-широката тазова костна структура. При редките видове коремна херния, следоперативните хернии и херниите на бялата линия трудно може да се каже, че е налице превалиране в честотата на някой от двата пола, като са възможни различия в отделните райони във връзка с въздействието на различни рискови фактори.

Наследствеността играе роля по отношение на риска от поява на някои видове херния, като основният фактор, повлияващ вероятността от поява на херния, е наличието на вродена слабост на мускулатурата или съединителната тъкан в конкретната област.

Индивиди, които имат фамилна анамнеза за херния, са в по-голям риск към развитие на състоянието. Също така кърмачета от африкански произход са с по-голяма тенденция към поява на пъпна херния, отколкото бебетата от други етноси във връзка с някои генетични особености.

Някои наследствени разстройства, засягащи мускулите или съединителната тъкан, също поставят индивида в по-голям риск за херния, като при такива лица се препоръчва профилактика на състоянието от ранна възраст с целенасочени упражнения за подсилване на мускулатурата в комбинация с избягване на познатите рискови фактори.

Редица фактори от начина на живот могат да повлияят върху риска от развитие на херния, като основните от тях са ниво на активност (на риск са изложени двете крайни групи), професионална заетост, особености в ежедневието и много други.

Най-общо рисковите фактори от начин на живот включват:

• тежък физически труд: хората, чиято професия изисква тежък физически труд, са по-податливи към херния поради постоянно напрягане на мускулите и съединителната тъкан. Допълнително вдигането на тежки предмети от нетренирани лица също ги излага на риск
• травми: предшестващи мускулни наранявания и травми могат да доведат до отслабване на мускулните тъкани, особено при наличие на повтарящи се травми, засягащи една и съща мускулна група
• вредни навици: тютюнопушенето, обездвижването, заседналият начин на живот, наднорменото тегло и затлъстяването са също сред рисковите фактори от начина на живот за развитие на херния. Тези фактори подлежат на контрол и могат да бъдат целенасочено редуцирани с цел намаляване риска от развитие на херния

Оперативната намеса, особено при извършване на големи оперативни интервенции, отворена хирургия, операции със сериозни следоперативни усложнения, мултипаритет с неколкократно оперативно раждане и други излагат пациентите на по-висок риск от развитие на някои видове херния.

Индивиди, които са с предшестваща коремна операция, са изложени на повишен риск от развитие на херния поради отслабените тъкани около мястото на хирургичната операция. Поради това са много важни правилните грижи за хирургичните рани, за да се сведат до минимум евентуалните бъдещи шансове за развитие на херния. Последващото раздвижване, физиотерапия и пълно възстановяване оказват голямо влияние върху рисковете от развитие на херния.

Редица медицински състояния и заболявания могат да повишат рисковете от развитие на някои видове херния, като това могат да бъдат остри или хронични състояния, злоупотреба с лекарства и други.

Към най-честите медицински състояния и заболявания, които повишават риска от развитие на херния, се включват:

• състояния с повишено вътрекоремно налягане: индивиди с медицински състояния, които увеличават вътрекоремното налягане, са по-податливи към формиране на херния. Такива например са чернодробни нарушения с асцит, значителна хепатомегалия, цироза, заболявания, протичащи с хронична кашлица, хронична констипация и други
• болести на съединителната тъкан: заболяванията на съединителната и мускулната тъкан също повишават риска от херния, тъй като водят до слабост в съответната зона
• преждевременно раждане: преждевременно родените бебета са по-склонни към херния, като проблемите в тъканите и развитието на мускулите могат да служат като потенциални бъдещи места за поява на херния
• лекарства: продължителната употреба на някои медикаменти по повод лечение на подлежащо заболяване може да доведе до отслабване на мускулната и съединителната тъкан и да повиши рисковете от херния. Такива медикаменти са например кортикостероиди, хормони, някои имуномодулатори и други