9. Диагностика и медицински изследвания при камъни в жлъчката

При безсимптомните и леки форми на камъни в жлъчния мехур разпитът и прегледът на пациентите имат относително слаба информативност и ниска диагностична стойност, но могат да бъдат полезни при изготвянето на индивидуален терапевтичен план за премахване на конкрементите без операция.

Оценката на рисковите фактори подпомага превенцията на болестта и съдейства за неоперативното повлияване на хода на заболяването, а данните от физикалния преглед могат да подпомогнат оценката на налични усложнения:

• данни от анамнезата: при разпита на пациента се събира информация за наличните рискови фактори, като начин на живот, особености в храненето, данни за други подлежащи заболявания, прием на лекарства, предшестващи оперативни интервенции и други. Важно е и уточняването на наличните оплаквания със субективен характер, тяхната давност и интензивност, провокация след прием на храна и алкохол
• физикални находки: при безсимптомните на болестта липсват клинични находки, докато при леките форми е възможно установяване на някои отклонения. Така например е възможно установяване на болка с различна интензивност при палпация на корема, при наличие на жълтеница се установяват характерните промени в цвета на кожата и лигавиците, възможно е и установяване на ускорен сърдечен пулс, повишена телесна температура и други

Лабораторните изследвания при наличие на камъни в жлъчката се назначават за оценка на тежестта на промените, установяване на налични усложнения и обща оценка на състоянието на пациентите.

Рутинно се назначават изследване на кръв и урина с проследяване на определени показатели:

• изследване на кръв: при изследването на кръв важно значение имат общият хемоглобин и червените кръвни клетки (търсят се признаци на анемия), промени в липидния профил, повишение на маркерите на възпалението, като CRP и скорост на утаяване на еритроцитите, чернодробните ензими, амилаза, нива на общия билирубин и други. Промените в нивата на белия кръвен ред и маркерите на възпалението насочват към подлежащ инфекциозен процес
• изследване на урина: уринният анализ има за цел изключването на подлежащи увреждания по хода на отделителната система. Важно значение за диагностиката има установяването на билирубин и уробилиноген в урината

Образните методи на изследване заемат важно място в диагностиката на камъните в жлъчния мехур, но също и на усложненията, свързани с болестта.

Безсимптомните форми често се откриват при случайна ехография на корем (профилактична или по повод на друго заболяване).

При наличие на симптоми, насочващи към болестта или нейните усложнения, може да се наложи извършването на задълбочени изследвания. Сред най-често използваните методи за диагностика се включват:

• ехография на коремни органи: златен стандарт при откриването на камъни в жлъчката е ултразвуковото изследване или ехография на коремни органи. Извършва се внимателен оглед на жлъчния мехур и жлъчните пътища, като методиката позволява визуализация на конкременти с различна големина и състав
• ендоскопска ехография: често използван диагностичен и терапевтичен подход, разновидност на който е ендоскопската ретроградна холангиопанкреатография. Методиката има минимално инвазивен характер, позволява визуализация на конкременти с много малки размери и тяхното отстраняване
• рентгенография: рентгеновото изследване има много слабо диагностично значение и рядко се използва целенасочено за откриване на камъни в жлъчката. Само 10-15 процента от случаите с рентгено-позитивни конкременти (тези, които съдържат високи нива на калций) се диагностицират с помощта на това изследване, но в някои случаи рентгенографията на корем, проведена по друг повод, може да насочи към откриване на заболяването
• други изследвания: при противоречиви находки и диагностични затруднения може да се назначи компютърна томография (скенер), ядрено-магнитен резонанс, ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография (ЕРХП), холесцинтиграфия и други. Откриването на конкременти при извършване на ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография позволява и тяхното отстраняване, като процедурата има както диагностична, така и терапевтична насоченост и важност