12. Кога се налага операция при камъни в жлъчката

Оперативното лечение най-общо се подразделя на планово и по спешност в зависимост от общото състояние на пациента, наличието на развили се усложнения и пряк риск от допълнителни увреждания и животозастрашаващи последици. Най-общо операция за лечение на камъни в жлъчката се прилага при:

• при жлъчна криза: жлъчната криза в повечето случаи е показание за извършване на операция, като в зависимост от състоянието на пациента и особеностите на конкремента, провокирал усложнението, се преминава към спешна операция или хирургичната намеса се извършва в кратки срокове след стабилизиране на пациентите. В много от случаите за овладяване на жлъчната криза се предприема оперативно отстраняване на конкремента с или без съхраняване на жлъчния мехур
• при наличие на усложнения: при клинични или диагностични данни за развили се усложнения, дължащи се на запушване на анатомични структури от конкрементите, както и при липса от приложението на съответната симптоматична медикаментозна терапия, се прилага оперативно лечение. Операцията може да бъде отложена за кратко до стабилизиране на пациентите или се назначава като опция на първи избор при оценка на висок риск от допълнителни увреждания при забавяне на интервенцията
• при рискови пациенти: към пациентите, изложени на по-висок риск от развитие на усложнения, се включват тези с данни за рецидивиращи жлъчни кризи, с многобройни конкременти в жлъчния мехур, приемащи лекарства, които допълнително влошават жлъчнокаменната болест, както и с подлежащи заболявания с хроничен характер (диабет, цироза, левкемия, анемия, болест на Крон). Изложени на по-висок риск са и жените във възрастта над 50 години с висока степен затлъстяване, провеждащи хормонална терапия и злоупотребяващи с мазни, богати на холестерол храни

Изборът на метод и техника при оперативното лечение на камъни жлъчката се определя главно от вида, броя и локализацията на конкрементите, като всяка методика има своите предимства. Сред едни от най-често използваните хирургични способи за отстраняване и дефинитивно лечение при камъни в жлъчката се включват:

• ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография: използва се едновременно като диагностичен и терапевтичен метод. Особено подходящ е при наличие на малки конкременти, тъй като ефективно могат да бъдат отстранени всички. Рискът от странични ефекти и усложнения е минимален, пренебрежимо нисък, възможен е само лек дискомфорт и дразнене малко след процедурата
• лапароскопска холецистектомия: холецистектомията е операция за отстраняване на целия жлъчен мехур с намиращите се в него конкременти. Жлъчният мехур не е жизненоважен орган и без него може да се живее, поради което при някои пациенти това се явява най-ефективният метод на лечение, който на практика елиминира рисковете от рецидив на болестта. Лапароскопската методика е минимално инвазивна, изключително щадяща и се свърза с висока успеваемост на фона на минимални рискове. Възстановяването е бързо, в кратки срокове
• класическа отворена холецистектомия: при някои пациенти може да се наложи извършването на класическа отворена операция за премахване на жлъчния мехур с намиращите се в него конкременти. В някои случаи, при данни за усложнения или други пречки лапароскопската интервенция преминава в отворена, за да се гарантира успехът от процедурата и да бъде излекуван пациентът. Отворената операция крие малко по-висок риск от усложнения, възстановителният процес е по-бавен, но въпреки това е достатъчно ефективен метод за дефинитивно лечение на холелитиаза и свързаните с нея усложнения

Оперативното лечение при камъни в жлъчката крие стандартните за всяка хирургична намеса рискове, по-чести от които са кървене, вторична инфекция, засягане на съседни структури, съдове и нерви. При използването на съвременните хирургични методи и оборудване много рядко се наблюдава развитието на усложнения вследствие на извършената операция, включително и при използването на класическите методи с отворена операция.

Оптималната предоперативна подготовка (при плановите операции) минимизира рисковете от усложнения. Обстойното проследяване на пациентите в следоперативния период, както при плановите, така и при спешните операции, позволява ранна детекция на някои усложнения и съответно предприемане на необходимите мерки за тяхната корекция.