10. Лечение на камъни в жлъчката

При липса на прояви и усложнения, свързани с жлъчнокаменната болест, се прави обстойна оценка на състоянието и в масовия случай не се предприема специфично лечение. Наличието на единични и малки по размери камъни в жлъчката може да бъде проследявано и контролирано със следните методи:

• наблюдение и проследяване: ежегодните профилактични изследвания, включващи ехография на коремни органи в комбинация с кръвни изследвания (липиден профил, билирубин, чернодробни ензими), позволяват проследяване еволюцията на жлъчнокаменната болест и профилактика на усложненията
• ограничаване на рисковите фактори: не е необходимо спазването на специална диета, но ограничаването на богатите на холестерол, мазни, пържени храни, газирани напитки и алкохол забавя прогресията на болестта и ограничава нарастването на конкрементите. Плавната и постепенна редукция на излишното тегло в комбинация с подходяща и регулярна двигателна активност съдейства за подобряване мотилитета на жлъчния мехур и намалява риска от формиране на допълнителни конкременти
• контрол над подлежащите заболявания: лошият контрол над някои подлежащи заболявания (диабет, хемолитична анемия, левкемия, чернодробни нарушения, болест на Крон и други) може да съдейства за нарастване на размерите на конкрементите

При леките и симптоматични форми на камъни в жлъчката най-често се касае за наличие на малки по размери, но многобройни конкременти или единични, но с по-големи размери. При тези пациенти след обстойна оценка на състоянието могат да се предприемат целенасочени мерки за намаляване размерите на конкрементите или забавяне прогресията на болестта:

• диета при камъни в жлъчката: препоръчва се избягване консумацията на мазни, пържени, богати на холестерол и трансмазнини храни, ограничаване на животинските мазнини и сладкарските изделия, преустановяване употребата на алкохол и газирани напитки, намаляване приема на съдържащи кофеин храни и напитки. Необходимо е увеличаване приема на богати на фибри храни, пресни плодове и зеленчуци, прием на достатъчно течности. Препоръчва се минимално добавяне на мазнина при приготвяне на продуктите и избор на техники като готвене на пара, задушаване, варене, печене
• прием на билки и добавки: по преценка на лекуващия лекар могат да бъдат назначени някои билки, лечебни растения и добавки за подпомагане разграждането на камъните в жлъчката. Такива например са глухарче, магарешки бодил (магарешки трън), артишок, магданоз, корен от джинджифил, женско биле, лецитин и други
• лекарства при камъни в жлъчката: при някои пациенти за разграждане на холестероловите конкременти могат да се използват подходящи лекарства, каквито са хенодеоксихолевата и урзодеоксихолевата киселина за достатъчен период от време (между 6 и 24 месеца). Използват се с повишено внимание във връзка с чести странични ефекти (коремна болка, диария, алергии) и риск от рецидив на камъните скоро след преустановяване на терапията

При наличие на усложнения и повтарящи се жлъчни кризи са необходими своевременни мерки за ограничаване на пораженията и намалява риска от допълнителни увреждания. В някои случаи стабилизирането на пациентите е само с медикаментозни средства, в други случаи се налага хирургична намеса от спешен порядък:

• медикаментозно лечение: при усложнените форми често се налага приложението на силни обезболяващи (включително и опиоидни аналгетици), спазмолитици, антибиотици (при данни за инфекция), рехидратираща терапия
• оперативно лечение: в много от случаите при данни за развили се тежки усложнения в резултат от обструкция (запушване) на важни анатомични структури от камъните в жлъчката се преминава към спешна оперативна намеса, която може да включва отстраняване само на конкремента (най-често с помощта на ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография) или отстраняване на целия жлъчен мехур с наличните в него камъни (холецистектомия)
• общи мерки за стабилизиране на пациентите: необходимо е овладяване на наличните системни прояви с помощта на комплексни реанимационни мерки, насочени към стабилизиране на пулса, сърдечната честота, дишането, телесната температура, диурезата