7. Жлъчна криза

Жлъчната криза може да се разглежда едновременно като симптом и като усложнение на камъните в жлъчката. По същество представлява едно от състоянията, изискващи спешна медицинска намеса във връзка с възможните рискове от възникване на допълнителни усложнения, затрудняващи последващата терапия.

Жлъчната криза възниква при блокиране на жлъчния канал от заседнал конкремент. Много от другите усложнения, характерни за жлъчнокаменната болест, стартират като жлъчна криза, но поради липса на лечение или прилагане на самолечение, се развиват допълнителни увреждания.

Малките по размери конкременти рядко водят до пълна обструкция и симптоматиката може да е слаба, но е налице риск от допълнителни увреждания. Големите конкременти водят до пълно запушване и съответно при тях клиничната картина се развива бурно с всички характерни за състоянието оплаквания.

Многобройни фактори могат да провокират развитието на жлъчна криза при лица с камъни в жлъчката. Най-често състоянието се развива след преяждане (особено с мазни, пържени и богати на холестерол храни), продължително гладуване и неправилно захранване, злоупотреба с алкохол.

Бременността, приемът на някои лекарства, тежката физическа активност и преумора, заседналият начин на живот и много други създават благоприятен терен за развитие на състоянието, но в действителност най-честият тригер е неправилното хранене и злоупотреба с мазни храни, газирани напитки и алкохол.

Жлъчната криза протича изключително характерно и лесно може да се разпознае по своите клинични проявления. Типична проява при жлъчна колика е болката с характерните за нея особености:

• локализация на болката: типичната локализация на болката е в дясно подребрие с разпространение към гърба, дясната раменна област и дясната лопатка. В редки случаи болката се локализира централно, в епигастриума, под гръдната кост, като отново показва тенденция за типично разпространение
• особености на болковия синдром: болката е внезапна, остра, интензивна, често непоносима, като тези особености я причисляват към един от най-неприятните и силни видове болка (сравнява се с болките при бъбречна криза и при раждане). Често възниква нощем, скоро след лягане, особено след обилна вечеря във връзка с особеностите в процесите на храносмилане. Всяко допълнително движение, включително и дишането, води до влошаване на болковите усещания, поради което пациентите често търсят удобно, щадящо положение. При някои от засегнатите жлъчната криза може да стартира като тъпа болка с интермитентен характер, постепенно начало и плавно повишаване на интензитета
• продължителност на болката: интензивният болков синдром е причина в масовия случай пациентите своевременно да потърсят спешна медицинска помощ. Обикновено болките продължават между три и пет часа, но могат да персистират с дни, след което постепенно затихват и изчезват внезапно или след прием на високи дози обезболяващи. Липсата на лечение или провеждането на самолечение крие рискове от развитие на някои от характерните за жлъчнокаменната болест усложнения
• допълнителни симптоми: болните са напрегнати, изпотени и уплашени във връзка с високия интензитет на болката, възможни са още гадене и повръщане, повишение на телесната температура. Възможно е и развитие на жълтеница с пожълтяване на кожата и лигавиците, потъмняване на урината и промяна в цвета на фекалните маси. Езикът е обложен, дишането е повърхностно и учестено

Диагнозата при жлъчна криза обикновено не представлява затруднение за опитните клиницисти. Данните от анамнезата в комбинация с характерните оплаквания с типична локализация и разпространение на болката насочват към състоянието, а диагнозата се потвърждава с подходящи образни изследвания.

Лечението при жлъчна криза се определя строго индивидуално в зависимост от възрастта и общото състояние на пациента (подлежащи заболявания, алергии, предшестващи оперативни интервенции), размерите и локализацията на конкрементите, риска от развитието на допълнителни усложнения.

Най-често се предприема оперативна намеса с различен характер и от различно естество. При някои пациенти с помощта на ендоскопски методи може да се отстрани само конкрементът, докато при други се налага премахване на целия жлъчен мехур (холецистектомия).

Възможно е овладяване на състоянието с медикаментозни средства, като се прилагат парентерално (най-често венозно) подходящи спазмолитици и обезболяващи средства в съответните дози.

В случай на преминаване на жлъчната колика само със симптоматични средства е необходима обстойна и пълна оценка на състоянието на пациента за изчисляване на риска от възникването на нова жлъчна криза и развитие на други усложнения. В подобни ситуации премахването на жлъчния мехур може да стане с планова операция, като може да бъде отложено във времето до стабилизиране на пациентите.