6. Какви са симптомите и признаците при хепатит?

Инкубационният период е времето от заразяването на организма до появата на първите клинични признаци на заболяването. Той е различен за всеки отделен тип хепатит и е разгледан отделно в:

» Какъв е инкубационният период при хепатит?

Предиктеричният период е периодът на първите симптоми, преди още да се е появила жълтеницата. Началото на предиктеричния период е остро, като болният обикновено посочва деня на заболяването. Рядко, при около 5 % от болните, може да липсва този период и първият симптом се явява жълтеницата. Симптомите в предиктеричния период са твърде разнообразни и неспецифични. Те могат да се оформят в следните синдроми:

• Астенотоксичен – характеризира се с подчертана отпадналост, лесна уморяемост при физически и умствени усилия, изпотявания, особено около шията, сънливост, немотивирано главоболие, световъртеж, сърцебиене и др.
• Диспептичен – характеризира се с намален апетит до пълен отказ и отвращения от храната, тежест след нахранване, чувство на преяждане след консумация на ограничено количество храна, гадене, повръщане (особено при по-тежките форми), подуване на корема, тежест и болки в дясно подребрие, оригване, киселини и рядко диария.
• Фебрилен – наблюдава е по-често при хепатит А и Е. Болните внезапно повишават температура до 38-39ºС с втрисане, чувство за студ, леки болки в гърлото, лека хрема и кашлица. След поява на иктера (жълтеницата) температурата бързо се нормализира. Времетраенето на този синдром е около 2-4 дни.
• Артралгичен – още в първите дни на предиктеричния период се появяват болки с различни интензивност, локализирани обикновено в големите стави, рядко могат да бъдат леко подути. Понякога болките обхващат и околните мускули. Този синдром се появява обикновено с другите синдроми и рядко е водещ. Среща се в 15-20 % от всички случаи на вирусните хепатити, особено при хепатит В.
• Обривен – обривите са макулопапулозни, уртикариални, петехиални и смесени. Могат да се съпровождат със сърбеж, който пък може да се среща и без обриви. Този синдром се среща рядко.
• Нарушаване на билирубиновия обмен – изразява се в потъмняване на урината (от жълта до жълто-кафява, наподобяваща бира или коняк) с поява в нея на жлъчни пигменти и побеляване на изпражненията (хипо- до ахолия). Това се появява 1-2 дни преди появата на жълтеницата.
• Хепатоспленомегалия – това представлява увеличение на черния дроб и далака (слезката). Появява се 2-3 дни преди появата на жълтеницата. Черният дроб се опипва на 1-2 см под ребрена дъга, като е с гладка повърхност и леко болезнен. Нерядко може да се опипа и слезката на 1-2 см под ребрената линия.

Началото на пожълтяването (иктера) е постепенно, като в първите часове се наблюдава леко пожълтяване (субиктер) по склерите (бялото на очите) и под езика, но бързо след това се обхващат всички лигавици и кожата.

Нарастването на интензитета на жълтеницата става сравнително бързо, като достига максимална изразеност за 3-5 дни. Оттенъкът на иктера най-често е рубинов (жълточервен, портокалов). При много интензивна и продължителна жълтеница, особено при холостазната форма, оттенъкът може да бъде вердинов (леко зеленикав).

Някои от синдромите на предиктеричния период (фебрилен, ставен, обривен) изчезват бързо и част от болните започват да се чувстват по-добре. По-често обаче настъпва влошаване на астенотоксичния и диспептичния синдром, особено при по-тежките форми. Иктеричният период продължава най-често от 1 до 4 седмици, рядко повече, предимно при болни, при които заболяването показва белези за хронифициране.

Това е периодът на пълното възстановяване след заболяването. Той започва след преминаване на жълтеницата с постепенно намаляване на оплакванията на болните. Продължава от 3 до 6 месеца.

През реконвалесцентния период болните се оплакват от обща отпадналост, лесна уморяемост, намален апетит, тежест в чернодробната област, подуване на корема, горчив вкус в устата, непоносимост от някои храни и др. Постепенно тези оплаквания намаляват и изчезват при благоприятно протичане на заболяването. Ако има продължаване на симптомите, е вероятно заболяването да премине в хронична форма. 

Изображения: freepik.com