Хепатит

Хепатит (на лат. - Hepatitis) представлява възпаление на черния дроб. Името произлиза от гръцките думи – хепар, което означава черен дроб, и наставката –итис, което означава възпаление. Причините за хепатита могат да бъдат много - вирусни причинители, паразити, наркотици, алкохол, механични (камъни в жлъчката), неспецифични и др. Това е неспецифичен термин и отразява всяко едно чернодробно възпаление без значение на етиологията му. Тук ще разгледаме хепатита, причинен от вируси, поради своята широка разпространеност.

Вирусните хепатити са едни от най-разпространените инфекциозни заболявания в света, включително и у нас. Установено е, че в много страни над 80 % от населението преболедува от хепатит А. По данни на СЗО (Световната здравна организация) около 2,5 милиарда души са преболедували от хепатит В, като 500 милиона остават трайни заразоносители. Също според СЗО около 200 милиона души са инфектирани с хепатит С.

Вирусните хепатити са познати от дълбока древност. Едно от първите описания е направено от Хипократ. Папа Захарий през 752 г. поради епидемия от жълтеница в папската армия предполага, че това е инфекциозно заболяване и болните трябва да се изолират като другите заразноболни. Вирхов (1849 г.) приема, че заболяването се дължи на „катар на жлъчните пътища”. Това било опровергано от Лурман (1885 г.), който описва епидемия от жълтеница в Хамбург със 191 заболели след ваксинация срещу вариола, а руския учен Боткин (1888 г.) приема въз основа на клиничните прояви, че „катаралната” жълтеница е инфекциозно заболяване. През 40-те години на 20-ти век се съобщава за много заболявания след имунизация против жълта треска, приготвена с човешки серум, и се приемат два вида хепатит: инфекциозен, епидемичен, А хепатит и серумен, парентерален, пострансфузионен, шприц, В хепатит. През 1965 г. екипът на Блумберг открива повърхностния антиген на вируса на хепатит В, т.нар. австралийски антиген (HBsAg), а през 1973 г. Feinstoune открива вируса на хепатит А. През 1977 г. Rizetto открива вирусния хепатити Д, през 1983 г. Балаян открива вирусния хепатит Е, през 1989 г. Choo открива вирусния хепатит C и през 1995 г. Simons и Linnen откриват вирусния хепатит G.

За сега са приети 6 вида причинители на вирусни хепатити, и съответно има 6 вида остри вирусни хепатита:

• Вирусен хепатит А - с причинител хепатитен вирус А (HAV)

• Вирусен хепатит В - с причинител хепатитен вирус В (HBV)

• Вирусен хепатит С - с причинител хепатитен вирус С (HCV)

• Вирусен хепатит D - с причинител хепатитен вирус D (HDV)

• Вирусен хепатит E - с причинител хепатитен вирус Е (HEV)

• Вирусен хепатит G - с причинител хепатитен вирус G (HGV)