8. Какви промени в лабораторните показатели се откриват при хепатит?

Независимо от вида вирусен хепатит, лабораторните промени при тях са едни и същи. Почти няма лабораторен показател, който да не се е променил, но ще споменем само тези, които имат доказателствена стойност.

8.1. Промени в урината

Още в първите дни на предиктеричния период се установява увеличение на уробилиногена, а по-късно и на билирубина в урината.

В иктеричния период урината потъмнява още повече, съдържа повишено количество билирубин и уробилиноген, понякога, особено при тежките форми, се установява протеинурия (наличие на белтък в урината), а в седимента се установява микрохематурия (малко количество кръв в урината) и единични цилиндри.

При холестазната форма, както и във фазата на интрахепатална холестаза при останалите форми, настъпва намаление до изчезване на уробилиногена.

Началото на оздравяването от хепатит се отбелязва отново с повторно повишение на уробилиногена.

Прочетете повече за промените в урината:

8.2. Промени в кръвната картина

В предиктеричния период в кръвната картина може да се наблюдава лека левкоцитоза (увеличение на левкоцитите), а в иктеричния е възможно да се установи левкопения (намален брой на левкоцитите). Има описани случаи с потискане на трите кръвни реда (еритроцити, левкоцити и тромбоцити). При тежки форми, при насложена вторична бактериална или гъбична инфекция се развива левкоцитоза до много високи стойности.

Диференциалната кръвна картина (ДКК) в предиктеричния период не показва особени промени, а в иктеричния период настъпва олевяване (поява на незрели форми на левкоцитите), умерена неутропения (намален брой на неутрофилите), лека моноцитоза (увеличен брой на моноцитите) и лимфоцитоза (увеличен брой на лимфоцитите. Еозинофилите са нормални или леко повишени.

Тромбоцитите са най-често с нормален брой, но при тежките форми намаляват.

Прочете повече за промените в кръвната картина:

Пълна кръвна картина (ПКК)

8.3. Промени в биохимичните показатели

От всички биохимични показатели ще отбележим само тези, които имат по-голямо значение.

Повишение на кръвния билирубин

По време на иктеричния период на острите вирусни хепатити, нивото на кръвния билирубин винаги е повишено – от 30 до 100-200, дори може да достигне и до 1000 μmol/l и повече. Обикновено се повишават и двете му фракции с умерено преобладаване на директната. Причината за лекия превес на директния билирубин е нарушеното му отделяне от чернодробните клетки вследствие на тяхното увреждане. Степента на повишението му е един от критериите за определяне на тежестта на острия вирусен хепатит, а проследяването му определя прогнозата на заболяването.

Повишение на ензимната активност

При острите вирусни хепатити се повишава активността на редица ензими. От тях най-голямо значение има повишаването на трансаминазите. Това са АСАТ и АЛАТ. Характерното за всички видове хепатити е повишението на тези ензими от 15-20 пъти до 150 пъти и повече над нормата. Обикновено стойностите на АЛАТ са по-високи от тези на АСАТ и коефициента на De Rittis (АЛАТ/АСАТ) е под 1,0. Тяхното повишаване започва още в края на инкубационния период, в предиктеричния и особено в иктеричния период достигат максимални стойности и 2-3 месеца след това най-често настъпва нормализирането им. Ако болестният процес показва тенденция за хронифициране, такова нормализиране не се наблюдава и те остават умерено повишени (100-400 U/l) продължително време.

Освен за поставяне на диагнозата трансаминазите разграничават острите вирусни хепатити от други заболявания с подобни симптоми и имат и значение за определяне на прогнозата за изхода на заболяването. При нормални или леко повишени стойности на тези ензими е много малко вероятно да се касае за остър вирусен хепатит, а при стойности над 1000-2000 U/l тази диагноза е почти сигурна. Ако стойностите на ензимите са леко повишени (200-400 U/l) и не се променят в хода на заболяването, по-вероятно е да се касае за хроничен хепатит. По-тежките форми на хепатита имат по-високи стойности и това служи за определяне на тежестта на заболяването. При развитие на чернодробна недостатъчност може да настъпи намаляване на стойностите на трансаминазите, но нивото на билирубина продължава да нараства.

Трябва да се изследват и т.нар. холестазни ензими - алкална фостафатаза (АФ) и гама-глутамил транспептидаза (ГГТП). Те са в нормални граници или са леко повишени, а при холестазната форма на острия вирусен хепатит се повишават повече. Те най-вече се увеличават при т.нар. механични жълтеници (дължаща се на нарушена проходимост на жлъчните пътища), като имат както диагностично така и разграничаващо от други заболявания значение.

Намаление на хемостазните фактори

Хемостазните фактори се продуцират в черния дроб. При остър вирусен хепатит има нарушена фунция на черния дроб и съответно се намаля продукцията на хемостазните фактори. Рутинно трябва да се изследват протромбиновият индекс и фибриногенът, а при настъпили нарушения в тях трябва да се направят специализирани хемостазиологични изследвания. Установено е, че при развитие на остра чернодробна недостатъчност намалението на тези фактори предшества с 2-3 дни влошаването в протичането на заболяването и това дава възможност за своевременно активно лечение. Няколко дни преди клиничното подобрение настъпва повишаване на хемостазните фактори и това е добър прогностичен белег.

Нарушение в обмяната на веществата

Общият белтък най-често е в нормални граници, но се наблюдава известно намаление на албумина и повишаване на глобулина (особено на гама-глобулините). При по-тежките форми може да се повиши нивото на някои аминокиселини и на амоняка.

Общите масти и триглицеридите не се променят, но е възможно да се установят други нарушения в обмяната на веществата. Установява се известно намаление на холестерола. При холестазната форма се наблюдава повишение на общите масти, триглицеридите и холестерола.

Въглехидратната обмяна не се променя съществено. Възможно е да се наблюдава известна хипогликемия (намалено количество кръвна захар) поради изчерпване на гликогенните резерви в черния дроб.

При тежките форми настъпват промени във водно-солевата обмяна и алкално-киселинното равновесие в организма. Също се наблюдават и нарушения в йоните и микроелементите.

Прочетете повече информация за някои от показателите: