2. Какви видове вирусни хепатити има?

Причинителят на острия вирусен хепатит А е малък (около 27 nm) РНК вирус. Той се отнася към семейството на Picornaviridae, към което принадлежат и ентеровирусите. Съдържа само един антиген – HAV, срещу който се образуват антитела.

Вирусът на хепатит А е един от най-устойчивите на външната среда и висока температура, но е чувствителен на дезинфекционни средства при по-продължителна експозиция.

Вирусният хепатит А е глобално разпространено заболяване, като в по-слабо развитите страни се среща по-често. В нашата страна заболяемостта се движи от 80 до 270 на 100 000 души.

Причинителят на хепатит В е кръгъл ДНК вирус с диаметър около 42 nm. Той се нарича Human hepadna B virus (частица на Dane), принадлежи към сем. Hepadnaviridae. Вирусът има сложен строеж, като се състои от външна обвивка и сърцевина (нуклеокапсид), която съдържа частично двойна ДНК, кодираща синтеза на вирусните антигени, белтъци и ензими. Известни са над 10 антигена на вируса, но се изследват основно 3 от тях, а именно:

• HBsAg – повърхностен или по-известен като австралийски антиген. Той се открива върху външната обвивка на вируса или самостоятелно. Самият той няма способности за заразяване, но показва наличие на хепатит В инфекция.

• HBeAg – локализиран в сърцевината. Той е маркер за размножаване на вируса.

• HBcAg – също локализиран в сърцевината. Има белтъчен състав и е силно имуногенен. Не се открива в кръвта.

За вируса на хепатит В е характерно, че има два варианта: див и мутантен. Дивият не се променя, а мутантният показва най-различни промени в генома си, което последва от промени в строежа на неговите антигени и белтъци. Най-често се открива HBeAg минус вариант, който не съдържа HBeAg и предизвиква по-често фулминантни и хронични хепатити и намален отговор при интерфероново лечение.

Вирусът на хепатит В е много устойчив на външни влияния, но е чувствителен на дезинфекционни средства и високи температури, особено при автоклавиране.

Хепатит В е едно от най-разпространените заболявания в света. От неговите остри и хронични форми загиват межди 1 и 2 милиона души годишно в света. У нас от остър вирусен хепатит В боледуват годишно около 3000 души, като 7 % са постоянни носители на инфекцията, а сред ромското население този процент достига и надминава  15 %.

Причинителят на хепатит С е РНК вирус с дължина 9,4 kd и приблизително 9600 нуклиотида. Той се отнася към клон Hepaciviridae на семейство Flaviviridae. Изграден е от сърцевина (капсид), пълнеж (матрикс) и обвивка (енвелоп). Вирусът е с голяма склонност към мутации.

Вирусът на хепатит С е изключително издръжлив в условията на външната среда. По-чувствителен е към новите дезинфектанти. При температура 100°С загива за 5 минути.

Хепатит С инфекцията се среща навсякъде по света. България се отнася към страните от зоната на ниско разпространение на хепатит С. Серопозитивните лица в България сред кръводарителите варира около 1,1 – 2,4 %.

Причинителят на хепатит D е дефектен, биологично непълноценен РНК вирус с големина 35-37 nm. Сърцевината на вируса се състои от специфичен белтък с антигенни качества и едноверижна РНК, а в обвивката му се открива HBsAg, поради което за синтеза на пълноценен вирус е необходимо наличието на хепатит В инфекция в клетката.

Вирусът на хепатит D е устойчив на външни влияния, но е чувствителен на високи температури и дезинфектанти.

Хепатит D инфекцията е повсеместно разпространена, но честотата му е различна в отделните региони на света. Най-често се среща в Южна Европа, Латинска и Южна Америка, някои региони на Африка и Азия. У нас около 9 % от населението са носители на вируса, като положителните за HBsAg са положителни и са хепатит D в около 70 %.

Причинителят на хепатит Е е малък РНК вирус. Той е открит през 1986 г. Принадлежи към семейството на Caliciviridae.

Вирусът на хепатит Е е доста устойчив на външни влияния.

Хепатит Е инфекция е наблюдавана за пръв път в Югоизточна Азия при големи водни епидемии. След 1988 г., когато са открити методи за диагностициране му, е установено, че в много страни по света се среща това заболяване. Среща се най-често в Азия и Латинска Америка. В САЩ и Европа при проведено проучване е доказано, че 2 % от населението има антитела за това заболяване.

Причинителят на хепатит G е РНК вирус от семейство Flaviviridae. Той е открит през 1995 г.

Структурата на вируса на хепатит G е близка до тази на вируса на хепатит С.

Хепатит G е глобално разпространено заболяване, особено в САЩ, Европа, някои страни от Африка и Азия.

Изображения: commons.wikimedia.org