Хепатит: как се поставя диагнозата остър вирусен хепатит?

Клиничната диагноза остър вирусен хепатит е клинико-епидемиологична. Тя се основава на характерната епидемиологична обстановка за различните региони.

От клиничните прояви диагностично значение имат установяването на характерния предиктеричен период, данните от прегледа и лабораторните изследвания на кръвта и урината.

От изследванията значение имат откриването на двата жлъчни пигмента в урината (билирубин и уробилиноген), нормална или незначителни промени в кръвната картина, повишени стойности на директния и индиректния билирубин, силно повишени стойности на трансаминазите, най-вече на АЛАТ.

За поставяне на точна диагноза кой точно вирусен хепатит е, се извършват вирусологични изследвания чрез методите ELISA и PCR (RT - PCR), които са различни за отделните видове хепатит. Те са:

Потвърждаването на диагнозата остър вирусен хепатит А става чрез установяването на специфични антитела от клас IgM (anti-HAV-IgM), които се откриват още в края на инкубационния период, достигат своя максимум в началото на иктеричния период и след това постепенно намаляват, като рядко остават до трети-шести месец. В края на първия месец от заразяването се откриват антитела от клас IgG, които в малки количества се откриват през целия живот и те са маркер за преболедуване от хепатит А и за имунитет срещу него.

Потвърждаването на диагнозата остър вирусен хепатит В се извършва с доказване на HBsAg (австралийски антиген), който се появява още в инкубационния период. След клиничното оздравяване около 5 % от болните остават носители на този антиген. Неговото наличие е маркер за хепатит В вирусна инфекция, но той също може да се открие и при хронични хепатити, цироза, хепатоцелуларен карцином, „здрави” носители, поради което не е най-сигурният маркер за остър вирусен хепатит В.

Категоричната диагноза остър вирусен хепатит В се потвърждава при наличието на антитела от клас IgM срещу HBcAg (анти-HBc-IgM).

Могат да се открият и други маркери за хепатит В вирусна инфекция: HBeAg, anti-HBe, HBV-DNA, anti-HBs.

Установяването на анти-HBs антитела е показател за прекаран остър вирусен хепатит В и наличие на ефективен имунитет срещу него, включително и след имунизация.

Диагнозата остър вирусен хепатит С се потвърждава посредством серологични изследвания, които доказват наличието на специфични анти-HCV антитела. Обикновено се появяват от 4 до 10 седмици след заразяването, така че при иктеричните форми при постъпването в болницата обикновено са позитивират. Понягога тези антитела могат да се появят и по-късно, някъде след 1-2 месеца. Но анти-HCV антителата не могат да разграничат острия от хроничния хепатит С, защото и при двете форми има антитела както от клас IgM, така и от клас IgG.

Установяването на вирусно присъствие в болния с помощта на PCR е най-добрият метод за доказване на хепатит С вирусна инфекция, но този метод също не може да диференцира острия от хроничния хепатит С.

Поставянето на точната диагноза остър вирусен хепатит D се извършва чрез откриване на HDAg в кръвта. Той се появява още в началото на предиктеричния период и в първите 2 седмици от иктеричния период. Диагнозата също може да се постави чрез откриване на анти-HD-IgM антитела, които се установяват в края на инкубационния период и остават 3-6 месеца от началото на заболяването. При болните след 2-3 седмици от иктеричния период се установяват и анти-HD-IgG антитела, които оставят положителни дълго време (една и повече години).

Диагнозата може да се докаже и чрез откриване на хепатит D вируса върху клетъчната стена на чернодробните клетки или в кръвта чрез RT – PCR метода.

Поставянето на диагноза остър вирусен хепатит Е става чрез откриване на антитела от клас IgM (anti-HE-IgM). Те се появят още в началото на заболяването.

Поставянето на диагноза хепатит G вирусна инфекция се осъществява с откриване на вируса чрез RT-PCR метода.

Изображения: freepik.com