Начало Здравни проблеми Хепатит Какво е лечението при хепатит?
Хепатит

11. Какво е лечението при хепатит?

Какво е лечението при хепатит?

Лечението на острите вирусни хепатити е комплексно и съобразено с индивидуалните особености на болния. Лечението е най-ефективно, когато започне рано, ако е възможно веднага след поставяне на диагнозата. Това се отнася особено за тежките форми на заболяването, където лечението трябва да започне веднага, даже и в домашни условия или по време на транспорта на болния до специализирано болнично заведение. Преди да се започне етиологичното лечение, е необходимо да се вземат съответните материали за установяване на точния причинител на хепатита.

Лечението на острите вирусни хепатити включва:

11.1. Общ режим

Общ режим

При болните с остър вирусен хепатит трябва да се спазва строг режим, който осигурява необходимия покой на засегнатите органи и системи, по-малко загуба на енергия и по-бързо възстановяване. В първите дни болните се поставят на режим на легло, а при леките форми – на стаен режим. Строг постелен режим е особено необходим при тежките форми на заболяването, особено при застрашаващи живота симптоми.

При невъзможност за болнично лечение, болният трябва да бъде изолиран в отделна стая и е необходимо да бъде обслужван само от един човек, който да е обучен за това. Той се поставя под карантина. До болния не трябва да се допускат здрави хора, които нямат отношение в обслужването на болния. Стаята, където е болният, трябва да е добре затоплена през зимата и приятно хладна през лятото, особено ако болният има температура. Въздухът в стаята трябва да е чист и свеж. Спалното бельо трябва да е чисто и да се сменя редовно. Трябва да се следи за редовни изхождания и уриниране. При залежали болни трябва да се провеждат и дихателни гимнастики за избягване на пневмония чрез дълбоко вдишване, потупвания по гръдния кош и честа промяна в положението на болния.

След изтичане на карантинния период или след явно подобряване на състоянието на болния се разрешават излизане извън стаята и къси разходки, които постепенно стават по-продължителни.

11.2. Диета

Диета

Диетата и лечебното хранене при болните с остър вирусен хепатит има много съществено значение за правилното протичане и възстановяване на функциите на увредения черен дроб и други органи и системи. Основно изискване на диетата е да покрие енергийните нужди на болния и да осигури субстратен материал за възстановяване на болния и преди всичко диетата трябва да е съобразена с индивидуалните особености на болния и неговите вкусови предпочитания.

Диетата за болните от остър вирусен хепатит трябва да осигури необходимите вещества за възстановителните процеси и да покрие дневните енергийни нужди. Освен това поради нарушено храносмилане се налага да се избягва трудно смилаемите и газообразуващите храни (варива, богати на целулуза храни, тлъсти меса, сланина и друга животинска мазнина). Също трябва да се избягват храни и напитки с доказано хепатотоксично (увреждащо черния дроб) действие като алкохол, пържени продукти, силни подправки, консервирани храни с много сол и животински мазнини.

Препоръчва се в първите дни храната да е течно-млечна и вегетарианска. Тук се включват: хляб и хлебни продукти, зеленчукови супи, пюрета, мляко и млечни продукти, особено прясна извара, компоти, нектари, плодови и зеленчукови сокове, пресни плодове и зеленчуци, мед и др. След 3-4 дни към менюто може да се включат варено или печено прясно, крехко пилешко или телешко месо, риба и яйчен белтък. На болните трябва да се осигуряват около 3000 калории на ден, като това става предимно за сметка на въглехидратите, а мазнините, изключително растителни, не трябва да надвишават 0,5 гр/кг. Белтъците трябва да не са по-малко от 1,0 гр/кг, като повечето от тях да са от животински произход – млечни, месни и от яйца.

Готварската сол трябва да се намали до 1-3 гр. на ден.

При болни, които развиват остра чернодробна недостатъчност, диетата е много по-строга. От нея първоначално се изключват белтъците и мазнините, като болните се хранят изключително с въглехидратни и растителни храни – билкови чайове, хляб и хлебни и изделия, пюрета, нектари и сокове, плодове и зеленчуци, както и пасирани супи. Ако болният изпадне в кома, храненето е през назогастрална сонда, като храната, която получава болният, трябва да осигури поне 2500 калории. При настъпило подобрение на състоянието на болния към диетата се прибавят млечните белтъчини – 30-40 грама на ден мляко или извара. Няколко дни след това количеството се увеличава до 80 грама на ден, като започва да се включват постепенно месо – прясно, крехко, варено или печено пилешко или телешко.

Този принцип на хранене трябва да се спазва до пълното възстановяване, което за острия хепатит А е най-малко 3 месеца, а за острия хепатит В и С е минимум 6 месеца.

11.3. Имунологично лечение

Имунологично лечение

Имунотерапията цели повлияване на причинителя на заболяването, техните токсини и имунните механизми на организма.

При пациенти с вирусен хепатит се използва имуностимулиращата терапия с интерферони. С лечебна цел се използват естествени и рекомбинантни алфа- и гама-интерферони. Тяхното главно предназначение е при хепатитите В, С и D. Основно се ползват при хроничните форми на споменатите видове хепатит. Тези препарати действат антивирусно и имуномоделиращо.

Използваните схеми за лечение с интерферон алфа водят до оздравяване в около 40-50 % от болните с хроничен хепатит В, 15-20 % - с хроничен хепатит С и само около 5 % при хроничен хепатит D. При комбинацията му обаче с други антивирусни медикаменти тяхната ефективност нараства значително.

Прилагането на интерферон се препоръчва и при острия хепатит С след третия месец от боледуването. Ако болният продължава да е носител на вируса след този период, при прилагането на интерферон алфа настъпва в над 90 % очистване от вируса и не се развива хроничен хепатит.

11.4. Патогенетично лечение

Патогенетично лечение

Патогенетичното лечение цели възстановяването на настъпилите функционални нарушения, особено тези, които могат да доведат до застрашаване на живота на болния.

То е особено важно при тежките форми на острия вирусен хепатит и на неговите усложнения, защото от своевременното и адекватното прилагане на това лечение зависи живота на пациента.

 

Принципите на патогенетичното лечение включват:

  • Възстановяване на водно-солевата хомеостаза и алкално-киселиното равновесия в организма;
  • Лечение на токсикоинфекциозния синдром;
  • Лечение на евентуалния мозъчен оток;
  • Лечение на шоковите състояния;
  • Лечение на настъпилите нарушения в хемостазата;
  • Лечение на евентуалния паралитичен илеус;
  • Лечение на острата чернодробна недостатъчност;

При острите вирусни хепатити се прилагат венозни вливания на глюкозни и глюкозно-солеви разтвори с цел възстановяване на водно-солевата хомеостаза. При възрастни тези разтвори се прилагат в количество около 2 литра, а при деца около 50 мл/кг.

Прилагат се също витаминни препарати:

  • Витамин С в доза 300-500mg;
  • Витамин В1 в доза 50-1000mg.;
  • Витамин В2 в доза 15-30 mg.;
  • Витамин В6 в доза 50-100 mg.;
  • Вититамин В12 в доза 250-500 μg.;
  • Витамин К в доза една ампула дневно.

Необходимо е да се прилагат и хепотопротектори:

  • Карсил – 3 пъти х 1-2 таблетки;
  • Есенциале форте – 3 пъти х 1 капс.;
  • Липовитан – 3 пъти х 1 таб.;
  • Трансметил – 2 пъти х 500 mg.;
  • Хепа–мерц – 3 пъти х 5,0 g.

Тези хепотопротектори могат да бъдат приемани през устата или венозно.

При необходимост и в зависимост от тежестта на заболяването се прилагат биопродукти (плазма, хуман-албумин, кръв и др.) и кортикостероиди.

11.5. Симптоматично лечение

Симптоматично лечение

Целта на симптоматичното лечение е частично или пълно овладяване на наличните симптоми и синдроми и по този начин се ограничават страданията на пациента.

 

 

При острите вирусни хепатити най-често се налага следното симптоматично лечение:

 

  • При висока температура – при температура над 38ºС е възможно да се прилагат антиперитични препарати, като аналгин, парацетамол, ацетизал и други, в съответните за възрастта дози. При екстремно повишени температури трябва да се прилагат и физикалните методи, като влажни обвивания, поставяне на лед на магистралните съдове и други;
  • При болков синдром – при наличие на силно главоболие е възможно да се прилагат различни обезболяващи, като аналгин, парацетамол и други. При наличие на болки в корема най-често се използват спазмолитици – бузколизин, но-шпа, папаверин;
  • При повръщане – се назначават антиеметични средства, като деган, церукал – 2-3 пъти на ден по 1 таблетка.

11.6. Етиологично лечение

Етиологично лечение

Целта на етиологичното лечение е унищожаване на вируса причинил на острия вирусен хепатит или спиране на неговото размножаване. По този начин се прекъсва инфекциозният процес. На този етап единственото съществуващо етиологично лечение е за вирусен хепатит С, което се провежда с алфа-интерферон. 

11.7. Физиотерапия и рехабилитация

Физиотерапия и рехабилитация

При острите вирусни хепатити рядко се прилага физиотерапия и рехабилитация.

При тенденция за хронифициране на вирусния хепатит след преминаване на острата фаза е възможно да се проведе комплексно рехабилитационно лечение. Болните се насочват към съответните балнеосанаториуми.

За балнеолечение може да се насочват и хора, които нямат данни за хронифициране на заболяването, но имат симптоми на функционална непълноценност на черния дроб, като намален апетит, адинамия, метеоризъм, тежест в чернодробната област и други.

Следва: Каква е профилактиката за хепатит?

4.1, 30 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ Хепатит