11. Каква е профилактиката за хепатит?

Най-добрият начин за предотвратяване на хепатит А е чрез ваксиниране с ваксина срещу хепатит А.

Ваксината срещу хепатит А съдържа инактивиран (убит) вирус на хепатит А. За възрастни се препоръчват две дози от ваксината. След приложение на първата доза се развиват защитни антитела при 70 % от ваксинираните след 2 седмици и при повече от 95 % от реципиентите след 4 седмици. Препоръчва се втората доза да се прилага най-малко шест месеца след първата доза, за да осигури продължителна защита. Смята се, че след приложение на две дози от ваксината срещу хепатит А имунитетът продължава много години.

Ваксината срещу хепатит А се поставя в делтоидния мускул или антеролатералната част на бедрото. За лица с нарушения в кръвосъсирването ваксината трябва да се прилага чрез дълбока подкожна инжекция, за да се намали риска от кървене.

Лица с повишен риск за придобиване на хепатит A и лица с хронично чернодробно заболяване (например цироза или хроничен хепатит C) трябва да бъдат ваксинирани. Въпреки че хората с хронично чернодробно заболяване не са изложени на повишен риск за развитие на хепатит A, те могат да развият сериозна (понякога фатална) чернодробна недостатъчност, ако са заразени с вируса на хепатит А и поради това те трябва да бъдат ваксинирани.

За кои лица е препоръчителна ваксината срещу хепатит А?

Индивидите с повишен риск от заразяване с хепатит А, за които е препоръчителна ваксинация срещу вируса на хепатит А, са:

• Индивиди на възраст 1 година и по-възрастни, които пътуват до или работят в държави с по-висока или междинна честота на хепатит А
• Деца и юноши, които живеят в държави или общности, където се осъществява рутинна ваксинация поради висок процент на заболяване
• Хомосексуалисти
• Лица, употребяващи наркотици
• Индивиди с хронично чернодробно заболяване
• Научни работници, занимаващи се с вируса на хепатит А или примати, които са податливи на инфекция с вируса на хепатит А
• Пациенти с нарушен фактор на кръвосъсирването, които получават концентрати на фактори на кръвосъсирването, които могат да предават хепатит А

Тъй като е необходимо седмици за развитието на защитните антитела, пътуващите до страни, където инфекцията с вируса на хепатит А е честа, трябва да бъдат ваксинирани най-малко 4 седмици преди заминаване. Имуноглобулин може да бъде приложен в допълнение към ваксината при по-възрастни хора (над 40-годишна възраст), имунокомпрометирани лица, лица с хронично чернодробно заболяване или други хронични заболявания, които пътуват в рамките на две седмици.

Има ли индивиди, които не трябва да се ваксинират?

Не бива да се прилага ваксина срещу хепатит А, ако индивидът е:

• имал тежка алергична реакция към ваксината срещу хепатит А или към някоя от съставките на ваксината
• е болен (с висока температура)
• в бременност
• на възраст под 1 година

Има ли някакви опасности или странични ефекти, свързани с ваксината срещу хепатит А?

Реципиентът не може да се зарази от приложение на ваксината срещу хепатит А. Но в много редки случаи човек може да има по-тежка алергична реакция към ваксината. Това се случва в рамките на няколко минути до час от получаване й. В изключително редки случаи тази реакция може да бъде фатална. Важно е да се помни, че рисковете от болестта са много по-големи от риска от самата ваксина.

Признаците на тежка реакция към хепатит А ваксинацията включват:

• Висока температура
• Промени в поведението
• Затруднено дишане
• Дрезгавост или хриптене
• Уртикария
• Сърбеж / оток (особено на лицето, езика и гърлото)
• Бледост
• Слабост
• Учестен сърдечен ритъм
• Тежък световъртеж

Леките странични реакции към ваксината срещу хепатит А могат да продължат един-два дни и включват:

• Болезненост, зачервяване и / или подуване на мястото на инжектиране - най-често срещано
• Главоболие
• Умора
• Загуба на апетит
• Гадене
• Леко повишена температура

Най-добрият начин за предотвратяване на хепатит В е чрез ваксиниране с ваксина срещу хепатит В.

При активна ваксинация безвреден хепатит В антиген се прилага за стимулиране на имунната система на тялото с цел произвеждане на защитни антитела срещу повърхностния антиген на хепатит В. Ваксината срещу хепатит В се изработва чрез използване на рекомбинантна ДНК технология. Тя съдържа само тази част от повърхностния антиген, който е много мощен в стимулирането на имунната система за производство на антитела. Ваксината не съдържа вирусен компонент, различен от повърхностния антиген, и следователно не може да предизвика инфекция с хепатит В.

Ваксината срещу хепатит В трябва да се прилага в три дози, като втората доза се поставя 1-2 месеца след първата, а третата - 4-6 месеца след първата доза. За най-добри резултати ваксинирането трябва да става с делтоидния мускул, а не в седалищния.

Ваксините срещу хепатит B са 95 % ефективни. 5 % от ваксинираните лица не успяват да разработят необходимите антитела за имунитет и след трите дози. Пациенти с отслабен имунитет (като HIV инфекция), пациенти в напреднала възраст и пациенти, подложени на бъбречна хемодиализа, е по-вероятно да не успеят да отговорят на ваксините.

Препоръчва се кръвен тест за хепатит В антитела, за да се гарантира, че антителата са били произведени. За малкия процент индивиди, които не образуват антитела, реваксинацията може да подобри отговора, особено при деца. Въпреки това, една малка част от хората никога няма да отговорят на хепатит B ваксинацията.

За кои лица е препоръчителна ваксината срещу хепатит В?

Ваксинация срещу хепатит В се препоръчва за:

• Всички бебета, като първата доза от ваксината срещу хепатит В се поставя при раждането
• Всички деца и юноши под 19 години, които не са били ваксинирани
• Хора, чиито сексуални партньори имат хепатит B
• Сексуално активни лица, които не са в дългосрочна, взаимно моногамна връзка (с множество сексуални партньори)
• Хомосексуалисти
• Хора, които споделят игли, спринцовки или друго оборудване на инжектиране на наркотици
• Хора, които имат близък / домашен контакт със заразен с вируса на хепатит В
• Хора, които на работното си място са в риск от излагане на кръв или замърсени с кръв телесни течности, като лекари, стоматолози, медицински сестри лабораторен персонал, служители в затвора
• Хората с краен стадий на бъбречно заболяване, включително предиализа, хемодиализа, перитонеална диализа
• Служители в институции, които се грижат за лица с умствена изостаналост
• Пътници в региони с по-умерени или високи нива на хепатит B
• Хора с хронично чернодробно заболяване
• Затворници и проститутки
• Частни контакти на хората с хроничен хепатит B
• Хората с HIV инфекция
• Лица, които се нуждаят от повтарящи се трансфузии или кръвни продукти
• Всеки, който желае да бъде защитен от хепатит B вирусна инфекция

Има ли индивиди, които не трябва да се ваксинират?

Не бива да се прилага ваксина срещу хепатит В, ако индивидът е:

• алергичен към мая
• получил доза от ваксината и е развил сериозна реакция от нея
• болен (с висока температура)

Има ли някакви опасности или странични ефекти, свързани с ваксината срещу хепатит В?

Ваксината срещу хепатит В е много безопасна и повечето реципиенти нямат странични ефекти. Други могат да имат леки оплаквания, като например възпаление и зачервяване на мястото на инжектиране или леко повишена температура. Сериозните проблеми са редки и се дължат основно на алергични реакции към част от ваксината.

Леките странични ефекти към ваксината срещу хепатит В продължават около един-два дни след поставянето й и включват:

• Болезненост, подуване и / или зачервяване на мястото на инжектиране
• Леко повишена телесна температура
• Децата могат да бъдат раздразнителни, уморени, сънливи, плачливи

Тежките алергични реакции към ваксината срещу хепатит В са рядкост и се характеризират с:

• Обрив
• Затруднено дишане
• Виене на свят
• Висока температура
• Сърбеж / оток
• Тахикардия