10. Усложнения при рак на простатата

Метастази се наблюдават при разпространение на туморните клетки от първичното огнище в простатата към други области на тялото. Ракът може да се разпространи чрез лимфната система или чрез кръвта и да достигне различни структури и органи, разположени в близост, например пикочният мехур, тестисите или далечни структури, като костите.

Най-често ракът на простатата се разпространява към костите и може да причини силна болка, фрактури, скованост, слабост в ръцете и краката, по-високи нива на калций в кръвта, което може да доведе до гадене, повръщане и объркване.

Ако ракът се разпространи към уретерите, съществува риск от сериозни бъбречни проблеми.

Наличието на далечни метастази значително затруднява лечението и налага по-агресивен подход с използване на комбинация от различни терапевтични методики.

Карциномът на простатата сам по себе си може да причини инконтиненция (незадържане) на урина, но състоянието може да се провокира и от различните методи на онкологично лечение (главно при операция, химиотерапия). Основната причина се корени в увреждане на нервите и/или мускулите, които контролират уринарната функция.

Възможностите за лечение се определят строго индивидуално и могат да включват подходяща лекарствена терапия, хирургична намеса или минимално-инвазивни техники.

Нервите, които контролират ерекцията при мъжа, се намират много близо до простатната жлеза. Тумор на простатната жлеза или някои лечения, като например хирургична намеса, лъчетерапия или хормонална терапия, могат да увредят тези деликатни нерви и да предизвикат проблеми с постигането или поддържането на ерекция.

За лечение на проявите при еректилна дисфункция могат да бъдат използвани успешно някои лекарства (например силденафил), устройства (например вакуумна помпа) или определени хирургични интервенции в зависимост от индивидуалните особености при конкретния пациент.

Въпреки успешното лечение на простатния карцином е налице относителен риск от повторна поява (рецидив) на неоплазмата, както и известен риск от поява на друга неоплазма, разположена в съседство или засягаща лимфната или кръвотворната тъкан (след химиотерапия, лъчетерапия).

По тази причина дори след успешно лечение на тумора се препоръчва повишена онкологична бдителност, редовни профилактични изследвания и ранна консултация със специалист при първите алармиращи симптоми.