9. Какви са леченията при рак на простатата?

Характерен белег на простатния карцином е неговият бавен растеж, поради което при част от пациентите болестта не се проявява клинично до края на живота им. По тази причина при определени ситуации е уместно изчакване и активно наблюдение с предприемане на мерки едва при данни за активиране на тумора.

Подходът изисква редовни профилактични изследвания, назначавани на всеки 6 до 12 месеца и включващи ректално туширане, изследване на простатно-специфичния антиген и при необходимост биопсия.

Обикновено такъв подход се предприема при определени групи пациенти:

• в зависимост от тумора: при болни с тумор в ранен стадий, добре диференциран (раковите клетки наподобяват нормалните клетки на простатата), локализиран само в простатната жлеза и съответно с нисък резултат при класифициране по системата на Gleason
• в зависимост от пациентите: при млади пациенти в много ранен стадий, които се страхуват от евентуалните усложнения на радикалното лечение, както и при пациенти в напреднала възраст, при които евентуалното лечение може да нанесе повече поражения върху организма в сравнение с тумора. Активно наблюдение често се назначава и при лица с тежки подлежащи заболявания, поради риск от влошаване на тяхното протичане

Оперативното лечение е форма на локална терапия, при която по преценка на лекуващия медицински екип се предприема отстраняване на простатата с или без премахване на някои разположени по съседство структури. Необходима е внимателна оценка на ползите от интервенцията и евентуалните рискове, свързани с нея.

Най-често се назначава радикална простатектомия в комбинация с лимфна дисекция, но са възможни и други хирургични опции:

• радикална простатектомия: представлява операция, при която се премахва цялата простата, семенните мехурчета, като се отстраняват и съответните лимфни възли. Назначава се най-често при Gleason Score между 2 и 7 и при липса на данни за прорастване на тумора извън простатната жлеза и далечни метастази. Направените проучвания показват, че 5-годишната преживяемост след радикална простатектомия е около 80 процента, а 10-годишната преживяемост е над 70 процента. Радикалната простатектомия може да се извърши чрез класически (отворен) достъп или използвайки безкръвен лапароскопски метод. Сред най-честите усложнения на интервенцията се включват импотенция, лека или тежка инконтиненция (невъзможност за задържане на урината), уринарна фистула и други
• лимфна дисекция: отстраняване на регионалните лимфни възли (в тазовата област) може да се извърши преди или след радикалната простатектомия, като интервенцията се налага за намаляване риска от рецидив на карцинома
• трансуретрална резекция на простатната жлеза: представлява хирургична методика, която се прилага в случаите с напреднало заболяване, когато има затруднения в отвеждането на урината от пикочния мехур и оплакванията прогресират въпреки проведеното консервативно лечение. С този метод не може да се постигне пълно отстраняване на тумора. Предимството на този метод се състои в липсата на разрез и възможността да се провежда в амбулаторни условия
• орхиектомия: хирургичната кастрация или орхиектомия представлява процедура, при която по оперативен път се отстраняват двата тестиса, с което се преустановява продукцията на мъжки полови хормони, които поддържат туморния растеж

При този метод се използва радиационно лъчение, посредством което се въздейства насочващо към тумора в простатната жлеза. Лъчението предизвиква преустановяване на клетъчното деление и растеж на туморните клетки. Клетъчни увреди се получават и в нормалните клетки, но те се възстановяват значително по-ефективно от туморните.

Наред с оперативното лечение, лъчетерапията е утвърден метод за лечение на простатни тумори:

• видове: лъчението може да се прилага посредством външен източник (външна радиотерапия) или чрез радиоактивни перли директно в тумора (вътрешна радиотерапия или брахитерапия)
• показания: прилага се при болни в начални стадии на заболяването, когато туморът е органичен в простатната жлеза. Подходящи за това лечение са болни над 70 години, но и по-млади с придружаващи заболявания и отказващи оперативно лечение. Лъчетерапията може да се използва и при локално напреднали тумори, излизащи извън простатната капсула, но в тези случаи тя трябва да се комбинира с хормонално лечение. Случаите с рецидиви след проведено оперативно лечение също са подходящи за лъчетерапия
• продължителност на лечението: лъчетерапията на рака на простатата продължава различен период от време в зависимост от особеностите на неопластичния процес, като обикновено е в рамките на около четири седмици по няколко минути дневно
• нежелани прояви: страничните ефекти от лъчетерапията са сравнително редки и се изразяват най-често в поява на лека диария, зачервяване на кожата в областта на половите органи, в редки случаи и импотентност

Раковите клетки при карцинома на простатата в масовия случай се влияят от нивото на мъжките полови хормони (андрогени) при своя растеж и развитие. Понижаването на нивото на андрогените в организма води до намаляване размера на тумора и забавяне на неговия растеж, което може да се използва при лечение на тумора.

Лечението с хормони се прилага в случаите, когато туморът излиза извън простатната капсула и обхваща околните тъкани, както и при наличие на далечни метастази.

Целта на хормоналното лечение е да се ограничи и спре стимулиращият ефект върху растежа на туморната клетка на мъжкия полов хормон тестостерон, произвеждан основно от тестисите. За разлика от оперативното лечение и лъчетерапията, с хормоналното лечение не може да се постигне пълно излекуване на рака на простатата, но може да се ограничи туморното развитие, да се подобри качеството на живот на болния и да се удължи продължителността на живота.

Преустановяване на стимулиращия ефект на мъжкия полов хормон тестостерон се постига по два основни начина, а именно чрез хормонални препарати (медикаментозна кастрация) и чрез хирургично отстраняване на тестисите.

Медикаментозната кастрация се осъществява най-често чрез прилагане на медикаменти, които преустановяват продукцията на тестостерон (препарати от групата на така наречените LH-RH агонисти), лечение с антиандрогенни препарати, които блокират ефекта на тестостерона, както и лечение с естрогенни препарати, които преустановяват освобождаването на тестостерон.

Химиотерапията е форма на системно лечение, което въпреки своята висока ефективност в борбата срещу различни неоплазми, при рак на простатата показва относително слаба ефективност. Назначава се при липса на ефект от другите методи на лечение, далечни метастази и усложнения.

За постигане на по-добри резултати химиотерапията може да се комбинира с хормонотерапията или с имунотерапия.

Слаб ефект се описва при приложението на единични препарати с цитостатична активност, много по-добри резултати се наблюдават при комбинирането на противотуморни лекарства с различен механизъм на действие (полихимиотерапия).

Методът се прилага само по строги показания във връзка с високия риск на очаквани странични ефекти, като увреждане на хемопоезата, алопеция, засягане на чернодробните и бъбречните структури, риск от поява на друго злокачествено заболяване.