6. Патофизиология на рака на простатата

Ракът на простатата се класифицира като аденокарцином или гландуларен, който започва, когато нормалните секретиращи клетки на простатната жлеза мутират в ракови клетки. Областта от простатната жлеза, в която се среща най-често аденокарциномът, е периферната зона.

Главните патофизиологични особености при рак на простатата включват:

• простатна интраепителна неоплазия: първоначално малки групи ракови клетки остават ограничени от нормалната простатна жлеза, състояние, известно като карцином ин ситу или простатна интраепителна неоплазия (PIN). Въпреки че няма доказателства, че PIN е предшественик на рак, това състояние е тясно свързано с рака
• разпространение: с течение на времето тези ракови клетки започват да се размножават и да се разпространят в околната простатна тъкан (строма), образувайки тумор. В крайна сметка, туморът може да нарасне достатъчно много, за да нахлуе в околните органи, като семенните мехурчета или ректума, както и да се разпространи по лимфен или хематогенен път
• метастази: ракът на простатата се счита за злокачествен или малигнен тумор, тъй като е маса от клетки, която може да инвазира други части на тялото или да метастазира. Ракът на простатата най-често метастазира към костите, лимфните възли и може да инвазира ректума, пикочния мехур и по-ниските уретери след локална прогресия
• роля на цинка: простатата е цинк акумулиращ, произвеждащ цитрат орган. Протеинът ZIP1 е отговорен за активния транспорт на цинк в клетките на простатата. Една от важните роли на цинка е да промени метаболизма на клетката, за да произведе цитрат, важен компонент на спермата. Процесът на натрупване на цинк, промяна на метаболизма и цитратната продукция е енергийно непродуктивен и клетките на простатата изразходват огромни количества енергия, за да се изпълни тази задача. Раковите клетки на простатата обикновено са лишени от цинк. Това позволява на простатните ракови клетки да пестят енергия, непроизвеждайки цитрат, и да използват новото изобилие от енергия за растеж и разпространение. Смята се, че липсата на цинк възниква чрез заглушаване на гена, който произвежда транспортния протеин ZIP1. ZIP1 сега се нарича тумор супресорен генен продукт за гена SLC39A1. Причината за епигенетичното заглушаване е неизвестна
• известни мутации: загуба на ракови супресорни гени в началото на простатната канцерогенност са локализирани на хромозоми 8p, 10q, 13q, and 16q. Р53 мутации в първичния рак на простатата са сравнително малки и по-често се наблюдават при метастатични състояния, тоест р53 мутациите са късно събитие в патофизиологията на рака на простатата. Други тумор супресорни гени, за които се счита, че играят роля при рака на простатата, включват PTEN и KAI1. До 70 процента от мъжете с рак на простатата са загубили по едно копие на гена на PTEN по време на диагнозата. RUNX2 е транскрипционен фактор, който възпрепятства апоптозата на раковите клетки, като по този начин допринася за развитието на рак на простатата
• роля на андрогенните рецептори: андрогенен рецептор помага на раковите клетки на простатата да оцелеят и е цел на много изследователски противоракови проучвания. Досега само е доказано, че инхибиране на андрогенния рецептор е ефективно само при изследване на мишки. Простатен специфичен мембранен антиген (PSMA) стимулира развитието на рак на простатата чрез повишаване на нивата на фолат за раковите клетки, за да се използва за оцеляване и растеж. PSMA увеличава наличните фолати за употреба чрез хидролизиране на глутаматни фолати