5. Рискови фактори за развитие на рак на простатата

Необичайно е диагностицирането на рак на простатата при мъже под 45 години, като се наблюдава експоненциално нарастване на честотата с напредване на възрастта. Шест от всеки десет случая на рак на простатата са при мъже над 65 годишна възраст, а във възрастта след 80 години състоянието се среща при 90 процента от пациентите.

Въпреки високата си честота състоянието в много от случаите остава недиагностицирано във връзка с бавния ход на прогресия.

Етническата принадлежност, както и местообитанието оказват влияние върху общия риск от развитие на рак на простатата, като този вид тумор е по-характерен за определени раси (роля играят някои генетични мутации), но и за определени географски ширини (роля играят фактори като хранене, бит, култура).

Рискът от развитие и смърт от рак на простатата е драстично по-висок сред негроидната раса, най-нисък е сред монголоидната раса, а европоидната раса заема междинни нива.

Ракът на простатата е най-често срещан в Северна Америка, Северозападна Европа, Австралия и на Карибските острови, по-ниска честота на разпространение се регистрира в Азия, Африка, Централна Америка и Южна Америка.

По-интензивният скрининг и улеснен достъп до медицински грижи в някои развити страни вероятно представляват малка част от причините за тези различия, свързани с етноса и националността.

Генетичната предразположеност и фамилна обремененост оказват значително влияние върху риска от развитие на рак на простатата. Така например наличието на брат или баща с този вид карцином повишава двукратно риска от развитие на състоянието, докато наличието на двама близки роднини по първа линия увеличава рисковете петкратно.

Не е напълно изяснена причината, поради което наличието на брат с рак на простатата носи по-висок риск, отколкото баща с простатен карцином.

Учени са открили няколко наследствени генетични промени, които изглежда, че повишават риска от рак на простатата, но те вероятно представляват само малък брой от случаите като цяло. Според проучвания има много различни гени, замесени в появата на рак на простатата, а не само един-единствен. Мутации в BRCA1 и BRCA2, HPC1, андрогенен рецептор, витамин D рецептор и други играят роля за комплексния риск от развитие на този вид тумор.

Някои хормони играят в роля в оценката на комплексния риск от развитие на рак на простатата.
Развитието на простатата зависи от секрецията на дихидротестостерон (ДХТ), чиято синтеза е в тясна връзка с ензима 5-алфа редуктаза. ДХТ води до нормално развитие на простатата и показва многократно по-висок афинитет към андрогенния рецептор от тестостерона.

При състояние, повлияващи нивата на дихидротестостерон или на ензима 5-алфа редуктаза се наблюдава повишен риск от развитие на простатен карцином.

Така например при мъже с предизвикан преди пубертета хирургичен или медикаментозен стерилитет (кастрация) не се описва развитие нито на доброкачествена хиперплазия на простатата, нито на рак на простатата.

Резултатите от две мащабни проучвания, използващи химиопревенция с инхибитори на 5-алфа редуктаза показват, че интрапростатните андрогени модулират риска от рак на простатата. И в двете проучвания е идентифицирано редуциране на цялостния риск от простатен карцином, въпреки повишен риск от високостепенно заболяване.

Особеностите в храненето и хранителните навици могат да окажа влияние върху цялостния риск от развитие на рак на простатата.

Резултатите все още са противоречиви по отношение на някои диетични фактори.

Към момента е известна ролята на:

• млечни храни: прекомерната консумация на млечни храни значително повишава риска от развитие на рак на простатата, като точните причини и механизми, по които това се осъществява, не са напълно изяснени
• месо и животински продукти: прекомерния прием на червено месо, карантия, животински продукти повишава неколкократно риска от развитие на простатен карцином, като преминаването към вегетарианска диета за определен период от време е показало редуциране на този риск
• храни, богати на захари: честото преяждане, особено с високовъглехидратни храни, крие риск от развитие на наднормено тегло и затлъстяване, които сами по себе си увеличават риска от рак на простатата

Към момента е доказана протективната роля на повишения прием на плодове и зеленчуци, богати на фибри пълнозърнести храни, както и храни, богати на полезни мазнини (например омега-3 мастни киселини).

Затлъстяването, особено високостепенното затлъстяване, се асоциира с повишен риск от развитие на множество заболявания, включително и рак на простатата, причините за което все още се изследват. Установен е по-висок риск от развитие на по-агресивни форми на простатен карцином, както и по-бърз растеж и развитие на раковите клетки.

Съществуват връзки между рака на простатата и някои медицински експозиции, като прием на някои лекарства, медицински процедури и болестни състояния. Проучванията в областта показват противоречиви резултати, което налага задълбочен анализ и включване на по-голям брой пациенти в групите.

Продължителната употреба на някои лекарства може да увеличи малко риска от появата на тумор, докато употребата на лекарства, известни като статини, понижаващи холестерола, може да намали риска от рак на простатата.

Хроничното възпаление (простатит) или инфекция, особено предаваните по полов път, като сифилис, гонорея, хламидия, увеличава рисковете от развитие на рак на простатата.

Извършването на вазектомия, особено преди 40 годишна възраст, също може да окаже влияние върху рисковете от поява на простатен карцином.

Дългосрочни проучвания в областта откриват връзка между развитието на рак на простатата и ранното стартиране на половия живот, честата смяна на половите партньори и някои предавани по полов път заболявания, като инфекция с човешки папилома вирус ((HPV-16, HPV-18) и херпес симплекс (HSV-2).

Тютюнопушенето е рисков фактор за появата на многобройни и различни по етиология заболявания, като някои изследвания го свързват и с повишен риск от развитие на рак на простатата. Необходими са задълбочени и мащабни проучвания в тази област, но към момента се установява леко повишение на риска при пушачи, упражняващи вредния навик повече от 20 години и злоупотребяващи с повече от една кутия цигари на ден.

Рискът нараства при комбиниране на този вреден навик с честа консумация на алкохол, непълноценно хранене, заседнал начин на живот и затлъстяване.