Туберкулоза: странични ефекти от лекарства за туберкулоза

Лечението при туберкулоза е продължително (поне шест месеца), като се използва комбинация от лекарства, съобразно особеностите на инфекцията при всеки конкретен случай, което допълнително повишава рисковете от възникване на различни по вид и тежест нежелани лекарствени реакции и повишен риск от лекарствени взаимодействия при комбиниране с други медикаменти.

При значителен процент от пациентите не се наблюдава развитие на сериозни странични ефекти. При сензитивни пациенти, при прием на по-високи дози или наличие на подлежащи обстоятелства, повлияващи метаболизма и елиминирането на лекарствата, е възможна проява на различни странични ефекти.

Сред едни от най-честите, характерни за лечението с туберкулостатици (лекарства за лечение на туберкулоза) странични ефекти, се включват:

стомашно-чревни прояви: много от лекарствата крият риск от възникване на гадене, повръщане, болки в коремната област, промени в дефекацията (развитие на запек или диария), липса на апетит, повишено газообразуване
хематологични промени: в хода на лечението се съобщава за висок риск от различни хематологични промени, включително развитие на анемичен синдром и тромбоцитопения (намаляване на броя на тромбоцитите), поради което се препоръчва регулярно проследяване с лабораторни изследвания и ранно предприемане на мерки за противодействие
общи, системни оплаквания: възможни са главоболие, преходни зрителни смущения, нарушения на съня, замайване или световъртеж, слабост, умора, бързопреходен обрив, нарушения в менструалния цикъл и други

В зависимост от избора на медикаменти, използвани за продължително лечение при пациенти с туберкулоза, следва да се имат под внимание някои специфични странични ефекти, които са в тясна асоциация именно с тези лекарства. Сред едни от най-значимите и относително често наблюдавани в клиничната практика специфични странични ефекти се включват:

хепатотоксичност: лечението с рифампицин и изониазид се асоциира със значителен риск от увреждане на черния дроб, като са налице промени в нивата на чернодробните ензими, развитие на хепатит и данни за хепатотоксичност. Рискът нараства при лица с подлежащи чернодробни увреждания, злоупотреба с алкохол и едновременна употреба с други хепатотоксични лекарства
невротоксичност: продължителната терапия с изониазид крие риск от развитие на невротоксичност с парестезии, периферен неврит, сензомоторни нарушения, когнитивен спад и други, като за намаляване на този риск се препоръчва допълнителен прием на витамини от група В (особено витамин В6 и витамин В12), успоредно с изониазид
нефротоксичност: при използване на стрептомицин или други аминогликозиди в инициалното лечение на инфекцията следва да се вземе под внимание рискът от нефротоксичност с различно по тежест увреждане на бъбреците. Рискът е по-висок при лица с подлежащи бъбречни увреждания, като при тях се препоръчва избягване употребата на подобен тип лекарства или корекция на дозата, съобразно креатининовия клирънс
зрителни нарушения: в случаите, в които етамбутол се използва за период, по-продължителен от един месец, следва да се проследява зрителната функция, тъй като медикаментът крие риск от увреждане на зрителната острота, нарушение на цветното зрение, ретробулбарен неврит и други
хиперурикемия: приложението на пиразинамид се асоциира с повишен риск от развитие на хиперурикемия (повишение на нивата на пикочната киселина) или обостряне на подагра при някои пациенти
промени в цвета на урината: рифампицин при достигане на определени концентрации в кръвта води до промени в цвета на урината, слюнката, потта, които придобиват оранжев или червеникав оттенък. Този страничен ефект е напълно безобиден, не крие рискове за пациента, а в много случаи се използва и като индикатор за редовен прием на лекарствата от страна на пациента

По време на туберкулостатичното лечение следва да се оцени рискът от развитие на различни лекарствени взаимодействия, независимо дали се касае за лекарства, предписани по повод подлежащо заболяване или приемани без рецепта, включително и хранителни добавки. С повишено внимание са следните групи лекарства:

перорални контрацептиви: рифампицин и някои други антитуберкулозни лекарства могат да повлияят върху усвояването на пероралните контрацептиви и да компрометират действието им, излагайки пациентите на риск от възникване на нежелана бременност. На фона на активно противотуберкулозно лечение следва да се обсъдят сигурни методи за контрацепция
перорални антидиабетни лекарства: редица лекарства, използвани за лечение на диабет тип 2, подлежат на регулация от ензими, повлиявани от редица антитуберкулозни лекарства, като пациентите се излагат на риск от флуктуации на кръвната захар. Препоръчва се консултация и проследяване на пациентите и при нужда корекция на дозата на лекарствата
антиконвулсивни средства: плазмените концентрации на някои лекарства, използвани за лечение на епилепсия, включително фенитоин, фенобарбитал, диазепам и други, могат да бъдат повлияни в хода на антитуберкулозната терапия, което следва да се отчита като риск при лица с подлежаща епилепсия
лекарства за лечение на сърдечни заболявания: някои антиаритмични лекарства (амиодарон, верапамил, дилтиазем) и лекарства, използвани в комплексната терапия на сърдечна недостатъчност и стенокардия, могат да взаимодействат с някои от антибиотиците и химиотерапевтиците, използвани за лечение на туберкулоза
други: редица други лекарства, включително кортикостероиди, хормони, обезболяващи, противогъбични средства, антибиотици, химиотерапевтици, лекарства за лечение на СПИН, някои хранителни добавки и билки могат да взаимодействат с туберкулостатиците, поради което при възможност се препоръчва свеждане до минимум на тяхната употреба

Следва: Новини за туберкулоза