5. Видове туберкулоза

В приблизително 90 процента от всички случаи болестният процес е локализиран в белите дробове и само в 10 процента е възможна друга локализация (екстрапулмонарна туберкулоза), която може да варира значително. Важна особеност е, че само пациентите с активна пулмонарна форма на туберкулоза са източник на зараза и могат да предават болестта.

Основните видове туберкулоза в зависимост от локализацията на болестното огнище включват:

• белодробна или пулмонарна туберкулоза: най-честата форма на туберкулозната инфекция е белодробната, като в масовия случай се поразяват горните или върхови отдели на белите дробове (предполага се по-добра аерация, лоша лимфна циркулация или други причини, не напълно изяснени). Освен белия дроб процесът може да засегне интраторакалните лимфни възли, ларинкса, трахеята, бронхите, може да се развие и под формата на плеврит (при засягане на плеврата)
• милиарна туберкулоза: представлява тежка форма на болестта и принадлежи към хематогенно дисеминираните форми на първична туберкулоза (разпространение по кръвен път на болестния процес), като може да протече остро, подостро или хронично, поразявайки най-често белодробните структури, но и с риск от системни увреждания. Дължи се на внезапен срив в имунната защита, при което туберкулозните бактерии навлизат в системното кръвообращение и поразяват различни структури и органи
• туберкулоза на нервната система: по-рядко срещана форма на заболяването, която може да се дължи на проникване на бактериите по лимфен или кръвен път или директна хематогенна метастаза. Протича най-често като туберкулозен менингит с типичните за менингит симптоми. Характерни са общи оплаквания, вегетативни разстройства, психотична симптоматика и различни по тежест неврологични увреждания
• други форми: рядко срещани, но изключително важни за клиничната практика, форми на туберкулоза включват засягането на костите (най-често като туберкулозен остеомиелит), гениталния тракт (ендометрит, салпингит, простатит), отделителната система (бъбречна туберкулоза), ентерална туберкулоза, туберкулоза на мезентериалните лимфни възли, на кожата, на окото, на ухото и други. При много пациенти диагностичният процес е значително затруднен, особено при липса на данни за белодробна туберкулоза

Изключително важни за клиничната практика са двете основни форми на туберкулоза в зависимост от активността на инфекцията, а именно латентна и активна (или истинско заболяване, активна инфекция). Двете форми се различават значително по честота, риск от предаване на заразяването, симптоми и необходимост от лечение:

• латентна туберкулоза: счита се, че приблизително една четвърт до една трета от световното население страда от латентна туберкулоза, но само около 10 до 20 процента от всички тези случаи преминават в активна форма на болестта. Латентната туберкулоза е форма на инфекцията, при която имунните механизми на организма контролират туберкулозните бактерии и не им позволяват да се размножават достатъчно, съответно пациентите са насители на бактерията и при благоприятни условия инфекцията може да се активира. Тези пациенти не са заразни, контактът с тях не крие риск и обикновено нямат никакви оплаквания. Много от лицата с латентна туберкулоза не подозират за нейното съществуване и могат цял живот да не разберат за инфекцията, откриване е възможно при извършване на пробата на Манту
• активна туберкулоза: при лицата с отслабена имунна защита първата среща с туберкулозните бактерии може да провокира директно активна форма на болестта. Имунният дефицит, развил се след придобиване на латентна туберкулоза, излага пациентите на риск от активиране на болестта. Проучвания показват, че при приблизително половината от пациентите с активна туберкулоза е налице висок риск от тежки усложнения и леталитет. Пациентите с активна туберкулоза са силно заразни и следва да бъдат изолирани, като само след две седмици активна антибиотична терапия е налице значителен спад във вероятността за предаване на инфекцията
• първична туберкулоза: първичната туберкулоза е по-характерна за деца и подрастващи, като представлява активна туберкулоза, развила се още при първа среща на организма с туберкулозните бактерии. Счита се, че въпреки рисковете от мултиорганно засягане, тази форма протича по-леко и се отличава с по-добри терапевтични възможности. Основният риск се състои във формирането на калцификати на мястото на болестното огнище, потенциален източник на латентна туберкулоза и риск от активиране при благоприятни условия
• вторична туберкулоза: най-общо може да се каже, че тази форма се развива при активиране на латентна туберкулоза. Характерна е за възрастните пациенти, като се развива като активирана латентна инфекция или екзогенна реинфекция (нова експозиция). Тази форма на заболяването крие риск от хронично-рецидивиращ ход, преминаване от по-леко към по-тежко протичане, тежко поражения в белия дроб и разпространение по хематогенен или лимфогенен път със засягане на редица други органи и системи