8. Как се открива туберкулоза

Анамнезата или разпитът на болния в комбинация с клиничните находки при прегледа имат ориентировъчно значение (рядко диагнозата се поставя въз основа на разпит и преглед) и могат да насочат специалистите към назначаването на последващи, допълнителни изследвания за изясняване на състоянието и диференциалната диагноза:

• данни от анамнезата: давност и тежест на оплакванията, особености на субективните оплаквания, наличие на други известни подлежащи заболявания, прием на лекарства и други. Особено внимание се обръща на оплаквания като персистираща умора и температура, нощни изпотявания, кашлица, продължаваща повече от три седмици, кръвохрак и други. Значение има епидемиологичната анамнеза за посещение или пребиваване в район с висока честота на болестта, професия, изискваща чест и продължителен контакт с рискови групи пациенти, вредни навици и рискови фактори, които могат да увеличат риска от заразяване
• физикални находки: данните от клиничния преглед дават обща представа за състоянието на болния и имат насочваща роля, като обикновено е необходима обща оценка на телосложението, аускултация на белия дроб, измерване и оценка на кръвното налягане и пулс (има допълнително значение), оглед и палпация на лимфни възли, оглед на устната кухина и други

Лабораторните изследвания ри подозрения за туберкулоза включват изследване на някои неспецифични показатели в кръвта в комбинация със специфично проследяване на показател, насочващ към наличие на инфекция, независимо дали се касае за активна или латентна форма на туберкулоза:

• неспецифични показатели: стандартно се назначава пълна кръвна картина, проследяване нивата на някои маркери на възпалението, скорост на утаяване на еритроцитите и други за оценка на общото състояние, като при наличие на оплаквания от определени органи и подозрения за увреждане на тяхната функция могат да се назначат съответните изследвания (проследяване нивата на чернодробните ензими, креатинин, урея и други)
• специфичен показател: в редица напреднали страни проследяването на специфичния показател за анализ за освобождаване на интерферон-гама, изчисляващ отговора при смесване на туберкулозните протеини с малко количество кръв, се използва все повече успоредно с пробата на Манту за доказване наличието на инфекция. Единствен недостатък е неспособността за различаване на активна от латентна инфекция, поради което при позитивен кръвен тест и проба на Манту се назначават редица допълнителни изследвания

Пробата на Манту е признат скринингов тест в световен мащаб за откриване на туберкулоза, като се назначава при подозрения за инфекцията (клинични оплаквания, физикални находки, кръвни изследвания, рентгенография на гръден кош, извършена по друг повод). Характерно за това изследване е следното:

• особености на изследването: използва се като метод за ранно откриване на туберкулоза при пациенти, изложени на риск от заразяване или при наличие на подозрения за активна инфекция. Състои се в подкожно инжектиране на пречистен протеинов дериват на туберкулина със специална спринцовка в областта на вътрешната повърхност на предмишницата, приблизително на 5 до 10 сантиметра под сгъвката на лакътя. Мястото не се покрива, превързва, търка, разчесва, третира с локални средства в рамките на 48 до 72 часа или до отчитане на резултатите
• отчитане на резултатите: необходимо е отчитане между 48 и 72 часа, тъй като след изтичане на третия ден резултатът става невалиден и необходимо повторение на изследването. За отчитането е необходимо измерване на диаметъра (в милиметри) на образувалата се подутина, без да се измерва околното зачервяване. Нормалният резултат е отрицателният, при който подутината (ако я има) е по-малка от пет милиметра. Важно е да се имат предвид някои отклонения при ранно назначаване на пробата (в така наречения прозоречен период), при лица в напреднала възраст, както и при скорошно извършване на имунизация с БЦЖ. Позитивният резултат означава наличие на инфекция, но не може да послужи за разграничаване на латентна от активна (това обикновено става с помощта на комплексно тълкуване на резултатите от всички диагностични методи)
• фалшиво позитивен тест: възможно е установяване на положителен резултат при липса на туберкулозна инфекция. Причините за това могат да бъдат инфектиране с нетуберкулозни микобактерии, предишна ваксинация с БЦЖ, неправилна техника за изпълнение и отчитане, дразнене на инжекционното място преди отчитане на резултатите
• фалшиво негативен тест: фалшиво отрицателен резултат или по-слаб имунен отговор към туберкулин може да се получи в резултат от кожна анергия (липса на реакция към дразнители при драстична имунна супресия), прекарана наскоро или в миналото туберкулоза, скорошна имунизация с жива ваксина, в хода на някои вирусни инфекции, при деца под 6 месеца, при болест на Ходжкин, тежък стрес на организма (недохранване, изгаряния, сепсис) и други

При съмнения за туберкулоза и положителни кръвни изследвания и/или позитивна проба на Манту обикновено се назначават подходящи образни изследвания за установяване на налични промени в белия дроб. Най-често се назначават рентгенография на бял дроб или компютърна томография на бял дроб.

При съмнения за някоя от по-редките форми на туберкулоза с екстрапулмонарна локализация може да се наложи извършване на компютърна томография в съответната зона.

Образните изследвания са ценен помощник за разграничаването на латентна от активна туберкулоза, тъй като промени в белия дроб или другите органи са налични само при активна форма на инфекцията.

При съмнения за туберкулоза и наличие на противоречиви резултати от другите изследвания може да се назначи изследване на храчка с тестове за киселинно устойчив бацил. Тези изследвания категорично потвърждават диагнозата, но основен недостатък е необходимостта от продължителен период от време за получаване на резултатите.

По тази причина в много от случаите при съмнения за туберкулоза се стартира специфична противотуберкулозна терапия преди да са готови резултатите от изследването на храчка.

Изследването на храчка позволява и извършването на антибиограма с определяне на чувствителността на изолираните туберкулозни бактерии към рутинно използваните антибиотици.

В някои случаи материал за изследването може да се вземе при извършване на бронхоскопия или биопсия на бял дроб, но обикновено се изследва материал от храчка.