Туберкулоза

Туберкулозата показва различна честота в световен мащаб, като високо разпространение се отчита в Азия и Африка. До 2018 година е водеща причина за смърт в резултат от един-единствен инфекциозен агент. Счита се, че около една четвърт от световното население страда от латентна туберкулоза, като случаите нараства ежегодно.

Причинител на туберкулозната инфекция е бактерията Mycobacterium tuberculosis, показваща голяма устойчивост и издръжливост на различни условия. Туберкулозата принадлежи към респираторните инфекции и основният път за предаване на заразата е въздушно-капковият при кихане, кашляне, говор, пеене и други. Продължителният контакт, липсата на добра вентилация, пренаселени затворени пространства и други фактори увеличават риска от заразяване.

Рискът от заразяване при контакт с болен от туберкулоза се определя до голяма степен от продължителността и особеностите на контакта, както и от общото състояние и имунен статус на околните. Липсва риск от заразяване при ръкуване, докосване на дрехи и предмети, използване на тоалетна чиния и други, нисък риск е налице при кратък контакт, използване налични предпазни средства, срещи на открито или в добре проветрени помещения.

В зависимост от локализацията и особеностите на болестния процес се различават:

• пулмонарна туберкулоза: белодробната туберкулоза се среща в около 90 процента от случаите с или без засягане на лимфните възли
• екстрапулмонарна туберкулоза: в около 10 процента от случаите болестния процес може да ангажира костите, бъбреците, черния дроб, менингите или да се разпространи посредством системното кръвообращение
• латентна туберкулоза: при първа среща на здрави хора с туберкулозния причинител най-често се развива латентна форма на заболяването, която може да се активира при значителен спад на имунната защита. Латентната форма протича безсимптомно и не крие риск от предаване на заразата
• активна туберкулоза: протича с характерните за болестта клинични прояви, висок риск от заразяване на околните. Характерна е за лица с имунен дефицит, при недохранване, някои подлежащи заболявания, HIV и други

Клиничната картина при туберкулоза показва някои особености:

• общи прояви: макар и неспецифични, характерни за инфекцията са умора, леко повишение на телесната температура, нощни изпотявания, липса на апетит, отслабване на тегло
• симптоми при белодробна туберкулоза: типични са наличието на кашлица, персистираща повече от три седмици, кръв при кашляне (кръвохрак), болки в гърдите, задух
• симптоми при екстрапулмонарна туберкулоза: налице са общи оплаквания в комбинация с характерните симптоми при засягане на съответните органи, като нарушения в уринирането и болки в кръста при бъбречна туберкулоза, болки в костите при туберкулозен остеомиелит и други

Липсата на своевременно лечение, недовършеното лечение, тежкият подлежащ имунен дефицит, принадлежността към крайните рискови групи и редица други фактори увеличават риска от усложнения, включително респираторен дистрес, бъбречни и чернодробни увреждания, остеомиелит, артрит, менингит, сърдечна тампонада и други. В около 50 процента от случаите болестта завършва летално.

Необходим е комплексен и целенасочен диагностичен подход:

• разпит и преглед: посещение или пребиваване в ендемичен район, контакт с болен, упражняване на рискова професия, подлежащ имунен дефицит на фона на влошено общо състояние, увеличени лимфни възли, видимо отслабване, находки при аускултация на белия дроб
• лабораторни изследвания: пълни кръвни изследвания, проследяване маркерите на възпалението и други показатели в комбинация със специфично проследяване на анализа за освобождаване на интерферон-гама
• проба на Манту: туберкулиновият кожен тест е основен метод за скрининг и ранно откриване на лица с активна или латентна туберкулоза, като следва да се имат предвид риска от фалшиво позитивни или фалшиво негативни резултати
• образни изследвания: рентгенография на бял дроб, компютърна томография на бял дроб или на други органи, за които се предполага, че са въвлечени от инфекцията
• изследване на храчка: посявката отнема много време, но е сигурен метод за диагностика на активна туберкулоза и начин за различаване на латентна от активна форма на болестта

Лечението при туберкулоза показва някои особености:

• принципи на терапията: лечението следва да бъде достатъчно продължително (поне шест месеца), да включва комбинация от лекарства (монотерапията крие риск от лекарствена резистентност) и да позволява стриктно наблюдение на пациентите за ежедневен прием на медикаментите
• използвани лекарства: средства на първи избор са изониазид, рифампицин, етамбутол, пиразинамид и стрептомицин, като се прилага тройна или четворна комбинация. При липса на ефект, както и при резистентни форми се прилагат флуороквинолони, други рифампицини и различни химиотерапевтици
• лечение при латентна туберкулоза: някои пациенти подлежат на наблюдение, но при данни за риск се преминава към лечение на латентните форми, най-често с комбинация от рифампицин и изониазид за шест или повее месеца

За намаляване риска от заразяване с туберкулоза се препоръчва:

• общи мерки: изолиране на болните, използване на лични предпазни средства, често проветряване и добра вентилация на помещенията, висока хигиена
• специфична профилактика: при раждане в страните с въведена задължителна имунизация след 48 часа се поставя ваксината БЦЖ, чиято ефективност, макар да не е на сто процента, осигурява защита в ранна детска и млада възраст, когато организмът е по-уязвим

След преболедуване от туберкулоза е необходимо повишено внимание и проследяване на пациентите с цел намаляване рисковете от рецидив на инфекцията и някои късни усложнения, подпомагане на защитните сили на организма за оптимално възстановяване, но също и емоционална и психологическа подкрепа.

За пълно възстановяване след инфекция с туберкулоза са необходими комплексни мерки, включващи най-често:

• промени в храненето: прием на качествен протеин, сезонни плодове и зеленчуци, адекватна хидратация
• ограничаване на вредните навици: необходим е отказ от тютюнопушене, преустановяване консумацията на алкохол и употребата на забранени субстанции
• прием на добавки: допълнителен прием на витамин Д, витамин С, селен, цинк, аргинин и други подпомага имунната система и възстановяването
• физиотерапия: лечебна гимнастика, дихателни упражнения, масаж, различни инхалационни терапии и други също намират приложение

Сред основните рискове, свързани с антитуберкулозното лечение, се включват:

• чести нежелани ефекти: стомашно-чревен дискомфорт, диария или запек, гадене, повръщане, обриви, главоболие, слабост, умора и други
• специфични странични ефекти: лечението с рифампицин води до червеникаво оцветяване на урината, изониазид и рифампицин крият риск от хепатотоксичност, стрептомицин е нефротоксичен, етамбутол се асоциира с риск от зрителни увреждания, а пиразинамид от хиперурикемия и обостряне на подагра
• лекарствени взаимодействия: едновременната употреба с перорални контрацептиви, антидиабетни лекарства, антиконвулсивни средства, препарати за лечение на сърдечни заболявания и други крие риск от промени в ефективността и токсичността им