11. Живот след туберкулоза

Инфекцията с туберкулоза крие риск от рецидив, дългосрочни усложнения, късни последици от самото заболяване и специфичното етиологично лечение, като допълнително води до увреждане на различни органи и системи. По тази причина всички пациенти подлежат на регулярен профилактичен контрол:

• преглед и изследвания: при всички пациенти се назначават профилактични прегледи за оценка на общото състояние, назначаване на насочени лабораторни изследвания (за оценка на активността на инфекцията, проследяване на кръвния ред за наличие на хематологични усложнения, проследяване на чернодробните ензими и бъбречни показатели и други). Подобни профилактични изследвания обикновено се назначават за период от около две години, като при пациенти с агресивно протичаща инфекция, мултисистемни усложнения и необходимост от продължително лечение може да се наложи проследяване за по-продължителен период
• образни изследвания: съобразно естеството на инфекцията при отделните пациенти може да се наложи профилактично извършване на определени образни изследвания, като например рентгенография на бял дроб, ехография на коремни органи и други с цел оценка на ефективността от лечението, потвърждаване на възстановяването или ранно установяване на развиващи се усложнения

Инфекцията с туберкулоза сама по себе си, но също и туберкулостатичното лечение, водят до различно по степен понижаване на имунните защитни механизми, което може да предразположи към рецидив на инфекцията, развитие на опортюнистични инфекции или податливост към други заболявания с различен характер.

По тази причина се препоръчват комплексни и целенасочени мерки за повишаване на имунната активност, като най-често това се постига с пълноценно и балансирано хранене, допълнителен прием на витамини, по преценка на лекуващия лекар могат да се назначат и специфични имуностимулатори.

Изложени на по-висок риск от имунни нарушения са пациентите от двете крайни възрастови групи (малки деца и лица в напреднала възраст), полиморбидни пациенти (с наличие на множество подлежащи заболявания с различен характер), както и лица, провеждали преди това имуносупресивна терапия.

При тях имуностимулиращо лечение следва да стартира успоредно с етиологичното лечение на туберкулоза с цел намаляване рисковете от допълнителни усложнения в бъдеще.

Туберкулозната инфекция, необходимостта от изолиране за продължителен период от време, както и редица други особености, произхождащи от боледуването, крият риск от емоционален дисбаланс при отделните пациенти, затрудняване на последващата социализация и риск от социална изолация, умишлена или случайна.

За подобряване на емоционалното състояние и възстановяване на социалните умения и самочувствие може да се наложи консултация със специалист, включително провеждане на психотерапия. При някои пациенти се наблюдава риск от депресивни епизоди, паническо разстройство, тревожност, които повличат след себе си социална изолация, апатия към обкръжаващия свят и други, задълбочаващи допълнително психичните разстройства и депресията.

Много от пациентите не подозират и не осъзнават съществуването на тези проблеми, като в подобен случай ролята на семейството, близките и приятелите е ключова за ранно откриване, диагностика и лечение на тези проблеми, възстановяване на емоционалната и психическа стабилност на засегнатите и завръщане към активния социален живот, професия и социални ангажименти.