4. Кои са причините за поява на сърдечни клапни пороци?

Ревматизмът представлява системно възпалително заболяване на съединителната тъкан, което се причинява от остра инфекция с бета-хемолитичен стрептокок от група А. Проявява се най-често в детска възраст и обхваща предимно ставите, сърцето, кожата и централната нервна система. Заболяването има пристъпен характер. Стрептококите от група А притежават различни биологични свойства и вирулентност. Основен фактор на вирулентността на тези стрептококи е М-протеинът от клетъчната стена на бактериите. За ревматогенни серотипове се смятат тези, които експресират голямо количество М-протеин и образуват здрава капсула, защитаващи ги от фагоцитозата. Доказано е още, че антигенни детерминанти на М протеина участват в кръстосана реакция с миозина на кардиомиоцитите. Индивидуалната имунореактивност на макроорганизма има съществена роля за изявата на болестта. Установено е, че само 1-3% от децата, боледували от остра стрептококова инфекция, развиват впоследствие ревматизъм. Засягането на сърцето от ревматизъм се нарича ревмокардит. Той обикновено е дълготраен, трудно се поддава на лечение и води до остатъчни органични промени на една или повече сърдечни клапи.

Тук можете да прочете допълнително информация за ревматизъм:

• I01 Ревматизъм със засягане на сърцето

Инфекциозният ендокардит представлява остро или подостро възпалително заболяване на ендокарда на клапите. Причинява се от микробна инфекция и протича с прояви на субфебрилитет или с картина на сепсис. При това заболяване се наблюдава образуването на така наречените вегетации, които могат да обхванат хордите, септални дефекти, клапните протези и по-рядко париеталния ендокард. В 80% от случаите причинители на инфекциозния ендокардит са стафилококите и стрептококите. Освен тях се наблюдават и други причинители като ентерококи, салмонели, клебсиела, протеус, серация, псевдомонас, коринебактериум, листериа, гъби (кандида, аспергилус), риктсиа и други.

Характерно за инфекциозния ендокардит е настъпването на възпалителни и деструктивни промени по клапите. Това са вегетации или улцерации, които причиняват фенестрация или пълно унищожаване на клапни платна, перфорация на синусите на Валсалва, на мембранозната част на септума, руптура на хорди и папиларни мускули, васкулити и органни изменения.

Тук можете да прочете допълнително информация за инфекциозния ендокардит:

• Остър и подостър инфекциозен ендокардит Остър и подостър инфекциозен ендокардит

Острият инфаркт на миокарда е състояние, което настъпва вследствие внезапно прекъсване на коронарния кръвоток в някоя от коронарните артерии, водещо до исхемична некроза на миокарда. В повечето случаи непосредствената причина за прекратяване на кръвния ток е формирането на оклузивен тромб в зоната на усложнена плака. Едно от усложненията на това състояние е настъпване на митрална инсуфициенция. Най-често тя е лека, но в около 4% е високостепенна. При тези болни акутно възникналата тежка митрална регургитация в резултат на исхемия и последвала руптура на папиларния мускул може да доведе до тежък белодробен оток или до кардиогенен шок и смърт. Митралните увреждания могат да бъдат диагностицирани с аускултация, ехокардиографски или евентуално с катетър.

Тук можете да прочете допълнително информация за острия инфаркт на миокарда:

• I21 Остър инфаркт на миокарда

Кардиомиопатиите представляват хетерогенна група заболявания на миокарда, които са свързани с механична и/или електрическа дисфункция, обикновено представящи се с несъответстваща на хемодинамичния товар камерна хипертрофия или дилатация и се дължат на различни причини, които често са генетични. Кардиомиопатиите се ограничават до засягане само на сърцето или са част от генерализирани системни заболявания, в повечето случаи водещи до сърдечно-съдова смърт или прогресираща сърдечна недостатъчност, свързана с настъпилите увреждания. Въпреки голямото разнообразие от нозологични единици, принадлежащи към групата на кариомиопатиите, в патогенезата им има много общи моменти, които могат да бъдат схематично най-общо представени със следната последователност:

- молекулярни (генетични) абнормалитвти;

- малфункция на клетъчни органели;

- сърдечна недостатъчност;

- компенсаторни отговори на организма.

Засягането на клапния апарат на сърцето при различните видове кардиомиопатии зависи от конкретния вариант на заболяването и може да се изразява в настъпване на стеноза или регургитация на сърдечните клапи.

Тук можете да прочете допълнително информация за кардиомиопатии:

• I42 Кардиомиопатия

Артериалната хипертония е състояние, което се характеризира със стойности на артериалното кръвно налягане равни или по-високи от 140 mmHg за систолното и 90 mmHg за диастолното, при лица над 18 годишна възраст, след неколкократно измерване по метода на Riva-Rocci, при най-малко два или повече прегледи. Увеличеният левокамерен стрес, повишеното преднатоварване, симпатикусовата стимулация и генетичното предразположение представляват основни фактори за развитие на левокамерна хипертрофия. Хипертрофиралият левокамерен миокард води до нарушена диастолна дисфункция на лявата камера, миокардна исхемия, камерни аритмии и систолна дисфункция (в късните стадии на заболяването). Артериалната хипертония се явява предиспозиция за дегенеративно увреждане на аортната клапа.

Тук можете да прочетете допълнителна информация за артериалната хипертония:

• I10 Есенциална [първична] хипертония

Вродените сърдечно-съдови болести се определят като патология на сърдечно-съдовата структура и/или функция, която е налице при раждането, въпреки че тя може да бъде открита много по-късно. Вродените сърдечни малформации са резултат от взаимодействие между мултифакторни генетични и на заобикалящата среда взаимодействия, които са твърде сложни, за да се определи специфичната причина при всеки отделен случай. Причините за възникване на тези малформации могат да се разделят на екзогенни и ендогенни. По-важните от тях са: вирусни инфекции - рубеола, грип; рентгенови облъчвания; злоупотреба с алкохол; лекарствени средства - талидомид, литий; хиповитаминози; травми на плода и майката и други. Примери за вродени клапни пороци са бикуспидия на аортната клапа, аортна стеноза, пулмонална сеноза, трикуспидална аномалия на Ебщайн и други.