Сърдечни аритмии: какви са механизмите на възникване на сърдечните аритмии?

Сърдечните аритмии могат да се дължат на нарушено генериране на възбудните импулси (повишена автоматия, ранна следдеполяризация, забавена следдеполяризация), нарушено превеждане на вече образувани електрически импулси (микро-ри-ентри и макро-ри-ентри, допълнителни проводни връзки, променлив блок) или на комбинация от двете нарушения.

В основата на тези електрически феномени стоят промени, органични или физиологични, в транспорта на йонните потоци от двете страни на мембраната, а също така и в скоростта на провеждане на акционния потенциал между сърдечните клетки.

При тези аритмии основният водач на сърдечния ритъм е огнище извън възбудно-проводната система на сърцето (екстрасистолия, парасистолия). Това огнище вследствие на различни етиологични причини (като например хиперсимпатикотония, исхемия, възпаление, цикатрикс, диселектремия и други) има честотата на активиране, по-висока от тази на сино-атриалния възел.

Това по-ранно активиране може да се дължи на възникване на спонтанна диастолна следдеполяризация, която от своя страна бива два основни вида, а именно ранна и късна:

ранна следдеполяризация: ранна следдеполяризация представлява абнормна деполяризация по време на фаза 2 или фаза 3 преди нормалната реполяризация да е завършила, като класически пример за състоянието е камерната тахикардия тип torsades de pointes
късна следдеполяризация: представлява абнормна деполяризация по време на фаза 4 след завършване на реполяризацията, като класически пример са камерните аритмии при дигиталисова интоксикация

Аритмиите от този електрофизиологичен модел се генерират в участъци от проводната система на сърцето, където са налице анатомични разклонения или повторни съединения. Ри-ентри кръг може да се оформи както на малка площ в миокарда (микро- или локално ри-ентри), а така също и между предсърдията и камерите (макро- или глобално ри-ентри).

Особеностите на този вид аритмия включват:

условия за възникване: за възникването на ри-ентри механизъм са необходими разклонение на проводната система с нормален и абнормен път на провеждане, абнормен път с еднопосочен блок и критично синхронизиране на скоростта на импулса, идващ по нормалния път, който се определя от дължината на ефективния рефрактерен период
механизъм на възникване: при нормална проводимост по двата пътя на разклонението на проводната система електрическият импулс се разпространява с еднаква скорост. При патологични състояния (исхемия, възпаление, електролитен и хормонален дисбаланс) е възможно скоростта на определен импулс да се забави критично и той да не може да премине по нормалния. Преминалият надолу импулс има възможност да се върне по абнормния път обратно посредством съседни проводни връзки и ако ортоградният блок на абнормния път още персистира, този импулс се блокира (ефективен рефрактерен период). Рефрактерният период на двата пътя е от значение за определяне на честотата, с която ще се върти импулсът в така създадения ри-ентри кръг
макро-ри-ентри аритмия: класически пример за макро-ри-ентри аритмия е пароксизмалната тахикардия при синдрома на Wolf-Parkinson-White (WPW-синдром), с относително широк анатомичен (допълнителен) проводен път между предсърдия и камери и нормална проводна система, които формират макро-ри-ентри кръга. Макро-ри-ентри кръговете може да се изградят в различни участъци на предсърдния и камерен миокард, на тази база възникват пароксизмалното предсърдно трептене, част от предсърдното мъждене и камерната тахикардия
микро-ри-ентри аритмия: по типа на множествените микро-ри-ентри кръгове възникват другата част от предсърдното мъждене, нодалните тахикардии вътре от атрио-вентрикуларния възел

Следва: Симптоми при сърдечни аритмии