11. Аритмии, произхождащи от атриовентрикуларното съединение

AV-нодална тахикардия с reentry механизъм е най-често срещаният представител на тази група. Тя представлява потвърждение на концепцията за двата проводни пътя в атриовентрикуларния възел.
Единият, наречен бърз или бета път, провежда бързо, но има по-дълъг рефрактерен период.

Другият, бавен или алфа път, провежда по-бавно, но има по-къс рефрактерен период. Предсърдни екстрасистоли могат да се блокират в бързия път поради неговия по-дълъг рефрактерен период и се провеждат през бавния алфа път. Ако провеждането е достатъчно забавено, за да се възстанови бързия бета път, то се реализира възвратно навлизане на импулса в него и възниква така нареченото предсърдно ехо или се отключва тахикардия.

На електрокардиограмата се наблюдават тесни QRS-комплекси с честота от 150 до 250 удара в минута, най-често между 180 и 200 удара в минута. Клиничната изява на този вид тахикардия включва сърцебиене, а при значително висока честота може да се наблюдава синкоп, като състоянието обикновено започва внезапно и приключва внезапно.

При тази форма на сърдечна аритмия е налице допълнителна връзка, която най-често свързва левите отдели, в някои случаи може да провежда само ретроградно, затова се нарича скрита. Кръгът на възбуждение циркулира напред по нормалните проводни пътища и назад по допълнителната връзка, като може да се отключи от предсърдна или камерна екстрасистола.

На електрокардиограмата се наблюдават промени, подобни на тези при AV-нодална тахикардия, но може да се регистрира и ретроградно провеждане на Р-вълната за камерния комплекс.

За поставяне на диагнозата от голямо значение е провеждането на интракардиален мапинг, при който може да се установи локализацията на допълнителната връзка, като се регистрира областта от камерата с най-ранна активация.

Eлектрофизиологичният механизъм на непароскизмалната тахикардия от AV-съединението е както при предсърдна тахикардия, като освен при дигиталисова интоксикация, това ритъмно нарушение може да се установи при инфаркт, особено на долната стена, миокардит, остър ревматизъм и някои други състояния.

Началото е постепенно, с ускоряване до 150 удара в минута, най-често между 70 и 130 удара в минута. Предсърдията често са под контрола на синусовия възел или друг водач в предсърдията и се регистрира AV-дисоциация при нормални QRS-комплекси с посочената честота.

Клиничната картина зависи от честотата, характерна находка липсва, като първият тон варира по сила според съотношението на предсърдията и камерната активация, съответно контракция.