8. Какви са симптомите при ХИВ инфекция?

Първият етап се означава като остра инфекция или сероконверсия и обикновено симптомите се появяват в рамките на една до четири седмици след заразяване с вируса. Този етап възниква, когато имунната система на организма започва борбата си срещу ХИВ, като протича разнообразно при отделните засегнати.

Симптомите на острата първична инфекция наподобяват тези на други вирусни заболявания и често се сравняват с тези при грип. Признаците могат да продължат една до две седмици и след това напълно да изчезнат, като вирусът преминава в безсимптомен етап.

Първоначалните симптоми на остра ХИВ инфекция могат да включват различни оплаквания, но сред най-честите са следните:

• грипоподобни оплаквания: главоболие, умора, преходно повишение на телесната температура, миалгия и артралгия (мускулни и ставни болки), възпалено гърло, треска, кашлица
• стомашно-чревни оплаквания: диария, гадене, повръщане, липса на апетит, болки в корема и дискомфорт, подуване, нарушено храносмилане
• засягане на лимфните възли: подуване на определени групи лимфни възли (изолирано или дифузно засягане), като обикновено не са болезнени и не са сраснали помежду си
• други: червен обрив, който не е сърбящ, обикновено на торса, нощно изпотяване, общо неразположение, разязвявания и болезнени лезии в устната кухина

В този етап вирусният товар е висок (количеството на вируса в кръвта е високо), но серологичните тестове в този период все още не са точни, поради липсата на достатъчно количество изработени антитела срещу вируса. Тази фаза се отличава с висок риск от заразяване на околните, дори в случаите, при които засегнатите лица нямат сериозни или дори видими оплаквания.

Вторият стадий се означава като стадий на безсимптомна или латентна инфекция. Вторият етап на ХИВ инфекцията може да покаже голяма вариабилност при отделните засегнати. Може да протече напълно безсимптомно или с поява на някои общи, неспецифични оплаквания. По време на този етап HIV все още е активен, но се възпроизвежда при много ниски нива.

През тази фаза хората могат да не знаят, че са заразени и да предават вируса на други индивиди.

По време на втория стадий откриването на ХИВ-вируса може да стане чрез лабораторни изследвания, като важна роля играят масовият скрининг и периодични профилактични изследвания.

Характерно за тази фаза на ХИВ е следното:

• продължителност на фазата: при хора, които не са на терапия за ХИВ (наречена антиретровирусна терапия), този период може да продължи десет или повече години, но някои могат да прогресират до следващата фаза значително по-бързо. Хората, които приемат лекарства за лечение на ХИВ, могат да останат в латентния период в продължение на няколко десетилетия, без никога да достигнат до развитие на разгърнатата клинична картина на СПИН
• риск от предаване на инфекцията: важно е да се помни, че засегнатите все още могат да предават вируса на други хора по време на тази фаза, дори ако нямат симптоми, въпреки че индивидите, които са на антиретровирусно лечение (имат много ниско ниво на вируса в кръвта) е много по-малко вероятно да заразят други с ХИВ, отколкото тези, които не приемат терапия
• особености в детска възраст: при деца, заразени от майките си по време на бременността и раждането, безсимптомният период продължава около две години. При заразените деца се наблюдава изоставане в развитието, растежа и риск от поява на допълнителни увреждания
• промени в имунния статус: през този период ХИВ бавно убива CD4 Т-клетките и разрушава имунната система. Кръвните тестове през това време може да покажат броя на тези CD4 Т-клетки и именно те се използват за оценка на тежестта на протичане. Обикновено човек има общ брой CD4 Т-клетки между 450 и 1400 клетки на микролитър. Този брой се променя постоянно в зависимост от състоянието на здравето на човека. При ХИВ-инфектирани хора броят на CD4 Т-клетките постоянно намалява, което ги прави уязвими към други инфекции и ги поставя в опасност от развитие на СПИН при спад под определени нива
• поява на оплаквания: при някои хора прогресивното засягане на имунната система води до появата на неспецифични оплаквания, като редукция на теглото, увеличение на лимфните възли, хронична диария, чести гъбични инфекции, активиране на херпесна инфекция и други. При появата на оплаквания е необходима своевременна медицинска намеса за тяхното изясняване и предприемане на съответните мерки

Прогресирането на заболяването в крайна сметка води до стадий на развит или разгърнат синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН). СПИН по същество представлява напреднал, авансирал стадий на HIV инфекция. Когато броят на CD4 Т-клетките спадне под 200, хората са с диагноза СПИН.

Необходим е различно дълъг период от време за прогресия до СПИН, като без лечение най-често е от порядъка на осем до десет години. С приложението на подходяща терапия много от пациентите изобщо не достигат тази фаза на инфекцията.

Клиничната картина е изключително разнообразна, като много от проявите се дължат не на самата ХИВ инфекция, а на последиците по отношение на имунния статус, като доминират усложнения, свързани с появата на опортюнистични инфекции, ракови заболявания и други.

Сред едни от най-характерните прояви на тази фаза се включват:

• общи, неспецифични оплаквания: бърза загуба на тегло, повтаряща се треска или обилни нощни изпотявания, значителна и необяснима умора, постоянна кашлица, нарушения на зрението, промени по кожата, продължително подуване на лимфните възли в подмишниците, слабините или врата, хронична диария, поява на разязвявания в устната кухина, по гениталиите, в перианалната област
• опортюнистични инфекции: по време на стадия на развит синдром на придобита имунна недостатъчност започват да се проявяват различни бактериални, вирусни и гъбични опортюнистични инфекции. Най-честите причинители за тези инфекции са кандида, хистоплазма и кокцидиомицес, вирусът на обикновения херпес, цитомегаловирусът, микобактерий авиум, паразитът пневмоцистус карини и други. Сред най-честите опортюнистични инфекции се включват пневмоцистна пневмония, кандидоза, туберкулоза, токсоплазмоза, цитомегаловирусна инфекция, менингит и други
• злокачествени заболявания: в този период болните са силно предразположени към развитие на злокачествени заболявания, като рак на маточната шийка, някои видове лимфоми, сарком на Капоши, карцином в перианалната област или устната кухина и други
• неврологични проблеми: в резултат на директното действие на вируса на ХИВ върху мозъка се развива деменция, енцефалопатия, често придружена с припадъци, липса на координация и обърканост, загуба на памет, депресия, други неврологични заболявания, включително и неврокогнитивни разстройства
• други: често се наблюдава развитие на кахексия, бъбречни усложнения (ХИВ-свързана нефропатия), тежки чернодробни увреждания (особено при подлежащ хепатит В или хепатит С)