14. Прогноза при СПИН

В съвременната клинична практика ХИВ и СПИН са се превърнали по-скоро в хронични, отколкото във фатални заболявания, тъй като при навременна диагностика и подходящо, индивидуализирано и поддържащо лечение продължителността и качеството на живот не се променят съществено.

Редица фактори могат да повлияят върху прогнозата, включително:

• прогноза при провеждане на лечение: високо активната антиретровирусна терапия (HAART) и подходяща превенция на опортюнистичните инфекции намаляват смъртността с 80 процента и повишават продължителността на живота за новодиагностициран пациент в млада възраст с 20 до 50 години. Хората с HIV, които са диагностицирани навреме, могат да очакват да водят почти нормален живот. Едно проучване през 2010 година, с цел да се предскаже продължителността на живота на мъжете, заразени с HIV при 30-годишна възраст, е установило, че те биха могли да очакват да живеят до 75 години въз основа на достъп до текущите лечения. Стартирането на лечение дори след диагностициране на СПИН се асоциира с добра продължителност на живота
• прогноза при липса на лечение: без лечение средната преживяемост след инфекция с HIV е около 9 до 11 години в зависимост от HIV подтипа и продължителността на латентния период. След диагностициране на СПИН (при разгръщане на ХИВ инфекцията), ако не е налично лечение, преживяемостта варира между 6 и 19 месеца. Половината от децата, родени с ХИВ, умират преди 2-годишна възраст без провеждане на специфична профилактика и лечение
• фактори, влошаващи прогнозата: факторите, които се асоциират с по-лоша прогноза при СПИН, включват ниски нива на CD4 клетките, високо вирусно натоварване, ранно развитие на опортюнистични инфекции и асоциирани със СПИН неоплазми, вредни навици (тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, употреба на забранени субстанции), ограничен достъп до медицински грижи, късна диагностика, непълноценно лечение. Скоростта на клинична прогресия на заболяването варира в широки граници между отделните индивиди и е доказано, че е засегната от редица фактори, като например възприемчивостта и имунната функция на индивида, достъпа до здравни грижи, наличието на ко-инфекции и специфичния щам на вируса
• влияние на подлежащи инфекции: ко-инфекция с туберкулоза е една от водещите причини за заболяване и смърт при пациенти с ХИВ и СПИН, манифестираща се при около една трета от всички заразени хора с ХИВ и причиняваща една четвърт от свързаните с HIV смъртни случаи. HIV е и един от най-важните рискови фактори за туберкулоза. Хепатит С е друга много честа ко-инфекция, при която едното заболяване увеличава прогресията и влошава протичането на другото
• влияние на неопластични заболявания: основните причини за смърт от HIV и СПИН са опортюнистични инфекции и рак, като и двете състояния често са в резултат на прогресивната дисфункция на имунната система. Рискът от рак се увеличава, когато броят на CD4 е под 500 на микролитър. Двата най-често срещани вида рак, асоциирани с HIV и СПИН, са сарком на Капоши и свързан със СПИН неходжкинов лимфом. Развитието на асоциирани с инфекцията неоплазми значително затруднява лечението и влошава прогнозата