12. Лечение при ХИВ

Препоръчва се започване на лечение веднага след потвърждаване на диагнозата, независимо дали се касае за латентна ХИВ инфекция или прогресирало състояние с развитие на СПИН. Ранното лечение значително подобрява прогнозата, увеличава продължителността и подобрява качеството на живот.

Всяко забавяне в старта на терапията крие риск от прогресия на инфекцията, развитие на тежки имунологични увреждания, развитие на усложнения.

Своевременно лечение, възможно в най-кратки срокове след диагностициране, се препоръчва при абсолютно всички групи пациенти:

• при бременни: разработени са лекарства, безопасни по време на бременност, които намаляват риска от предаване на инфекцията, както и риска от тежък спад в имунитета по време на бременност и влошаване на протичането
• при малки деца: деца под 5 години се лекуват по специални схеми и режими, докато при тези над 5 години най-често се използват схемите, както при възрастните с корекция на дозите. Лечението от ранна възраст предотвратява свързаните с ХИВ и СПИН усложнения и дългосрочни последици
• при авансирало заболяване: при прогресия на ХИВ и особено след разгръщане на СПИН терапията е затруднена и показва по-слаба ефективност. Въпреки това многобройни проучвания показват подобряване качеството на живот и удължаване на преживяемостта след започване на целенасочена терапия

За лечение на ХИВ се използват най-общо медикаменти от групата антиретровирусни лекарства. Това са голяма група лекарства с различен механизъм на действие, разработени за овладяване на проявите и прогресията при ХИВ и СПИН. Характерно за лекарствата, използвани в терапията на ХИВ, е:

• избор на лекарствена форма: налични са препарати, прилагани перорално (таблетки, капсули, гранули), както и медикаменти за парентерална употреба (интрамускулно, интравенозно, подкожно). Изборът на лекарствена форма се съобразява с тежестта на протичане, особеностите при конкретния пациент, желание и възможност за съдействие и други
• действие на антиретровирусните лекарства: най-общо антиретровирусните лекарства, повлиявайки определени ензими, водят до потискане на жизнения цикъл на ретровирусите. Комбинирането на лекарства с различен механизъм на действие е силно препоръчително и се асоциира със значително повишение на ефективността от терапията
• често използвани лекарства при ХИВ: имената на групите и самите лекарства често звучат сложно за значителен процент от пациентите. Сред едни от най-често използваните групи са нуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза с основни представители зидовудин, ламивудин, абакавир, диданозин, ненуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза с основни представители ефавиренц, невирапин и делавирдин, нуклеотидни инхибитори на обратната транскриптаза (например тенофовир), протезани инхибитори, каквито са индинавир, ритонавир, атазанавир и много други
• препоръчителни терапевтични схеми при ХИВ: препоръчва се комбинирана терапия с използване на поне три медикамента от две различни групи. Най-често комбинацията включва ненуклеозиден инхибитор на обратната транскриптаза с два нуклеозидни инхибитора, като сред най-предпочитаните лекарства се включват зидовудин, ламивудин, ефавиренц, тенофовир, емтрицитабин

Въпреки напредъка в съвременната медицина пълно излекуване от ХИВ не е възможно, независимо колко рано стартира терапията. Съвременната терапия позволява потискане растежа и развитието на вируса, като крайната цел е достигане до ниско вирусно натоварване и наличие на неуловими нива на вируса.

Дефинитивно лечение няма, но стриктното изпълнение на терапевтичния план позволява поддържане на вируса в латентно състояние, което от своя страна значително забавя прогресията на инфекциозния процес, не повлиява състоянието на имунната система и не е свързано с усложнения. Лица, които провеждат активно лечение и имат ниски нива на вирусно натоварване, не представляват сериозна заплаха от епидемиологична гледна точка (особено при практикуване на защитен полов контакт).

Активното, доживотно лечение се асоциира с понижена заболеваемост от асоциираните с ХИВ опортюнистични инфекции и неоплазми, редуцира необходимостта от хоспитализация, свързана с инфекцията и подобрява качеството и продължителността на живота.

Интересни резултати са наблюдавани при новородени от позитивни за ХИВ майки. Провеждането на пренатална и постнатална профилактика и лечение с подходящи медикаменти се асоциира с бързо негативизиране на тестовете за ХИВ, като в тази ситуация може да се говори за пълно излекуване от инфекцията, макар истинското заразяване и боледуване да е било под въпрос (в много от случаите антителата, които преминават през плацентарната бариера, а не действително развитие на ХИВ инфекция, са причина за наличието на позитивни резултати при новородени).

Основният риск, който налага използването на комбинирана антиретровирусна терапия, е свързан с развитието на лекарствена резистентност и липса на желания ефект при използваните стандартни дози. Допълнително, антиретровирусните лекарства се свързват с риск от поява на различни по вид и тежест странични ефекти:

• общи оплаквания: висока телесна температура, кашлица, болки в кости и стави, слабост, умора, главоболие, нарушения в съня и други
• метаболитни нарушения: нарушения в липидния профил, хипергликемия, инсулинова резистентност, риск от развитие на диабет, затлъстяване, високи нива на билирубин, нарушения в холестероловата обмяна и други
• стомашно-чревни усложнения: гадене и повръщане, коремна болка и неразположение, диария, повишение на чернодробните ензими, чернодробна стеатоза и други
• неврологични усложнения: замайване, световъртеж, обърканост, поява на халюцинации при прием на някои лекарства, безсъние, периферна невропатия и други

За намаляване риска от асоциираните с антиретровирусните лекарства странични ефекти, се препоръчва редовно проследяване на пациентите за оценка на ефективността на терапията и рисковете, които тя крие. При установяване на нарушения и риск от органни увреждания се предприемат съответните терапевтични и превантивни мерки.

Страничните ефекти не се наблюдават при всички пациенти, като дори и най-сериозните от тях крият значително по-нисък риск, отколкото прогресията на ХИВ в СПИН и свързаните с него усложнения.