5. Как можем да се заразим с ХИВ?

Половият път на предаване на инфекцията е основен, като риск съществува както при полов контакт при хетеросексуални партньори, така и при хомосексуални партньори. Съдържанието на вируса в половите секрети е най-високо, което обуславя високия риск от заразяване при практикуване на незащитен полов контакт.

Над две трети от всички случаи на ХИВ се предават по полов път, като заразяването може да стане чрез:

• вагинален сексуален акт: при съприкосновение на половите течности с лигавицата на партньора съществува риск от предаване на вируса. При жените вирусът се съдържа във високи концентрации във вагиналните секрети, докато при мъжете богати на вируса са спермата и предсеменната течност
• анален сексуален акт: най-висок риск от заразяване се описва при анален сексуален контакт, поради лесната ранимост на лигавицата в областта на ануса и честото разраняване, както и високата концентрация на вируса в ректалните секрети
• орален сексуален акт: описва се минимален риск, но все пак съществува (при наличие на ранички и разязвявания в устната кухина), както и при практикуване след вагинален или анален сексуален контакт

Всеки полов контакт без предпазни средства излага човек на риск от заразяване, но не всеки полов контакт води до инфектиране. Рискът се увеличава, когато партньорите имат друга сексуално-предавана инфекция (сифилис, гонорея, хламидия), при груб полов контакт, при спад в имунната система, при многократни полови сношения.

Вертикалният път на предаване на инфекцията се състои в предаване на вируса от бременната или кърмеща жена към плода или бебето. Този начин на предаване на инфекцията има важно епидемиологично значение и е отговорен за значителен процент на случаите в редица райони на Африка.

Вертикалният път включва следните механизми на заразяване:

• по време на бременността: вирусът може да премине трансплацентарно посредством общата кръвоносна система да причини заразяване на плода в различни срокове от бременността
• по време на раждане: съдържащият се в кръвта и вагиналните секрети вирус може да причини заразяване на плода по време на раждане, като по-висок риск се описва при раждане по естествен път, но рискът при Цезарово сечение също не е за подценяване
• при кърмене: вирусът се съдържа във високи концентрации в майчиното мляко, поради което съществува риск то заразяване по време на кърмене. По отношение на бедните страни и редица райони на Африка все още се водят дебати за рисковете и ползите от кърменето от ХИВ-позитивните майки (налице е риск от заразяване, но майчината кърма е най-добрата храна за новороденото, особено в райони с ограничен достъп до медицинска помощ, адаптирано мляко и други алтернативи на кърменето)

Съвременните проучвания показват, че ХИВ-позитивната майка може да роди здраво дете, ако провежда антиретровирусно лечение и спазва препоръки на лекаря си относно раждането и кърменето.

По тази причина всяка бъдеща майка е добре да си направи тест за ХИВ в началото на бременността (изследването за ХИВ е включено в задължителния панел от изследвания в ранна бременност).

Инжекционен и инструментален път на заразяване се случва при употреба на инфектирани спринцовки, игли, катетри, сонди и други. В някои страни този път на заразяване е причина за значителен процент от новите случаи, като се касае главно за висок процент на наркомания с използване на венозни наркотици.

Най-висок риск от предаване на инфекцията съществува при използване на общи игли и спринцовки. В районите с влошени социално-икономически условия заразяване може да се осъществи при използване на инструменти или принадлежности за еднократна употреба многократно с цел икономия на средства.

Хемотрансфузионен път на заразяване се случва при преливане на инфектирана кръв, плазма, еритроцитна, тромбоцитна и левкоцитна маса. Кръвта и кръвните продукти, използвани в медицинската практика в България след 1986 година, задължително се изследват за вируса на СПИН.

Скринингът на кръвта, използвана за хемотрансфузия и кръвните продукти, намалява значително риска от заразяването при кръвопреливане.

Този път на предаване се наблюдава само в определени региони на света, в които медицината все още не е достигнала необходимото ниво на развитие.

Заразяване по трансплантационен път се описва изключително рядко в клиничната практика, като включва заразяване при трансплантация на инфектиран костен мозък, тъкани и органи, но също и заразяване при изкуствено оплождане и контаминирана семенна течност.

Професионален или битов път на заразяване възниква чрез наранена кожа и лигавици при лица, в контакт с кръвта или други телесни течности (влагалищен секрет, гръбначномозъчна течност, плеврално съдържимо, сперма, трахеални, бронхиални секрети и много други) на болни лица.

Това може да стане по битов път (при съвместно съжителство) или по професионален път (при обгрижване на пациенти в болнични и лечебни заведения, домове и други).

Този път на заразяване има най-слабо епидемиологично значение и отговаря за незначителен процент нови случаи.