9. Изследване за вируса на СПИН

Изследването за вируса на СПИН се прави, за да се открият антителата или генетичния материал (ДНК или РНК) на вируса ХИВ. Тестовете за антитела могат да покажат достоверен резултат при изследване след 18 до 45 дни след заразяване, като съмнителен контакт на фона на отрицателен тест налага повторение на изследването след 3 месеца.

Счита се, че средно за 23 до 90 дни след заразяване се формират откриваеми и в достатъчно количества антитела, които могат да се открият в кръвта или слюнката. Тестовете за антитела са сред най-често използваните и достъпни методи за доказване на инфекцията, като някои са разработени за изследване в домашни условия, налични са бързи тестове с наличие на резултат в рамките на 20 минути.

Тестовете за нуклеинови киселини могат да се използват за ранна диагностика, като могат да покажат позитивен резултат в рамките на 5 до 21 дни след заразяване, но са значително по-скъпи и изискват специално оборудване за извършване, поради което не са така широко достъпни.

Основните видове тестове за доказване на СПИН включват:

• тестове за антитела: най-използваният метод за установяване на инфектиране с вируса на СПИН е Eliza. Тестът обикновено се провежда като първи за установяване на инфекция с ХИВ. Тестът Елайза открива антитела, които се развиват в тялото срещу вируса на СПИН. В случай, че се открият антитела към ХИВ и резултатът е положителен, тестът се повтаря с провеждане на други изследвания, за да се потвърди диагнозата. Обикновено, ако резултатът от теста Елайза е отрицателен, не е нужно да се правят допълнителни изследвания. Тестът Western blot е друг вид изследване за вируса на СПИН, който се провежда за потвърждаване на положителен тест Eliza. Този тест открива специфични протеини, които се намират в инфектирания с ХИВ. Комбинацията от положителен Елайза и положителен Уестърн блот тест дава 99.9 процента сигурност за наличие на ХИВ инфекция
• тест за нуклеинова киселина: друг тест за установяване на инфекцията с вируса на СПИН е полимеразна верижна реакция (PCR). С този тест се откриват ДНК или РНК на вируса в клетки, които са инфектирани. С този тест може да се открие ранна инфекция

При изследване на СПИН е необходимо изследване на двамата партньори за постигане на достоверност в оптимални граници (не всеки рисков контакт излага на риск), като полученият резултат отговаря единствено за изследваното лице и не дава информация за неговите партньори:

• положителен резултат: когато резултатът от теста за вируса на СПИН е положителен, това означава, че изследваният носи вируса, който причинява СПИН, както и че може да заразява други хора. Това налага консултация със съответните специалисти за уточняване на здравословното състояние и предприемане на необходимите лечебни мерки
• отрицателен резултат: отрицателен резултат означава, че в кръвта не са открити антитела за ХИВ и лицата не представляват риск от епидемиологична гледна точка
• особени случаи: отрицателният резултат обаче, може да е следствие от провеждане на изследването в прозоречния период, от което следва, че е необходимо повторение на изследването след период от около три месеца. Наличието на повторен отрицателен резултат след три месеца потвърждава липса на инфекция, докато положителният резултат потвърждава съмненията за попадане в прозоречния период на вируса при първото изследване
• резултати при деца: тестовете за антитела при деца на възраст под 18 месеца често са неточни, във връзка с присъствието на майчини антитела. При бебета и малки деца са необходими специфични изследвания (PCR тестове за налична ХИВ РНК или ДНК или тестване на р24 антиген)

В България съществуват кабинети за анонимно и безплатно консултиране и изследване за ХИВ и СПИН, където може да се направи тест за вируса на СПИН.

Тестовете, които се правят в тези кабинети, могат да установят до 99.9 процента от случаите на инфекция с вируса на СПИН.

Тези тестове могат да открият антителата за вируса на СПИН след около три-четири седмици след евентуално инфектиране.

Провеждат се многобройни скринингови програми, които осигуряват бързи и адекватни резултати, като съдействат за разширяване на диагностичния кръг и могат да обхванат различни слоеве от популацията.

При установяване на положителни тестове за наличие на ХИВ-инфекция е необходимо допълнително назначаване на разширени изследвания с цел оценка на общото състояние, установяване на налични опортюнистични инфекции, злокачествени заболявания и други, свързани с ХИВ, усложнения:

• разширени изследвания: освен стандартната пълна кръвна картина (за оценка на промените в червения и белия кръвен ред) е необходимо назначаване на допълнителни изследвания за оценка на бъбречната (урея, креатинин, пикочна киселина) и чернодробната функция (АСАТ, АЛАТ, АФ), липидния профил, хормоналния статус и други
• установяване на опортюнистични инфекции: необходимо е изследване за други подлежащи полово-предавани инфекции (сифилис, хламидия, гонорея), цитомегаловирусна инфекция, туберкулоза, хепатит В, хепатит С, херпесна инфекция, токсоплазмоза
• откриване на ракови образувания: за целта се използват различни методи (лабораторни изследвания, образна диагностика, инструментални изследвания, биопсия), като е необходима повишена онкологична бдителност за подлежащ орален, анален и цервикален карцином, сарком на Капоши, различни видове лимфом

Съществуват различни класификации на заболяването, като повечето се базират на разширен анализ на клинико-епидемиологичните данни, резултатите за нивата на CD4 T-клетките, вирусния товар (нива на ХИВ РНК), наличието на установени, асоциирани с ХИВ подлежащи заболявания.

Обобщено се различават следните стадии на ХИВ:

• стадий I: брой на CD4 T-клетките над 500 на микролитър, безсимптомно протичане или леки грипоподобни оплаквания със засягане на лимфните възли
• стадий II: брой на CD4 T-клетките между 200 и 500 на микролитър с наличие на леки прояви, включително повтарящи се инфекции на горния респираторен тракт, кожно-лигавични манифестации (обрив, разязвявания, орална или генитална кандидоза)
• стадий III: брой на CD4 T-клетките под 350 на микролитър в комбинация с хронична диария за повече от един месец, тежки бактериални инфекции, включително белодробна туберкулоза, значителна редукция на теглото и други
• стадий IV: брой на CD4 T-клетките под 200 на микролитър в комбинация с тежки клинични прояви, характерни за СПИН, включително сарком на Капоши и други малигнени образувания, кандидоза на хранопровода, трахеята, бронхите или белия дроб, токсоплазмоза или друга инфекция, водеща до менингит