СПИН

СПИН или синдромът на придобитата имунна недостатъчност:

• Синдром - представлява съвкупност от физически признаци и клинични симптоми
• Придобита - означава, че това не е вродено или генетично предадено състояние
• Имунна - показва, че имунната система е засегната, която при нормално функциониране отблъсква болестотворни вируси, бактерии и организми
• Недостатъчност - състояние, когато имунната система не може да се пребори с инфекциите и болестите, които я атакуват

СПИН е заболяване на имунната система, причинено от човешкия имунодефицитен вирус - ХИВ. Принадлежи към групата на ретровирусите. Той се свързва с лимфните клетки, навлиза в тях и ги уврежда. Болестта прогресивно намалява ефективността на имунната система, като прави болният уязвим към опортюнистични инфекции и злокачествени заболявания.

ХИВ-вирусът не е високо инфекциозен и не може да живее дълго извън тялото, затова за да се зарази човек, е необходимо телесни течности от заразен индивид да попаднат в друг.

Най-голяма концентрация на човешкия имунодефицитен вирус има в кръвта, семенната течност и вагиналните секрети при хора, които са носители на вируса.

Човек, който е инфектиран, се нарича ХИВ-серопозитивен и остава носител до края на живота си. В редки случаи може да не се развие заболяването СПИН.

Според Световната здравна организация (СЗО) общият брой на хора с диагнозата СПИН за Европа е 1 400 000, като броят им непрекъснато се увеличава. В наши дни СПИН има характер на пандемия.

Различните терапии на СПИН могат да забавят протичането на болестта, но все още не съществува ваксина или лекарство. Лечението на ХИВ / СПИН е комплексно и най-общо е насочено към вируса и срещу опортюнистичните инфекции. Целта е да се постигне забавяне на размножаването на вирусни частици, да се подсили имунната система и да се забави прогресията на заболяването към изява на типичните за СПИН опортюнистични инфекции и ракови заболявания. Антивирусното лечение намалява както смъртността, така и заболеваемостта при инфекция с ХИВ.

С помощта на молекулярна филогения бе доказано, че ХИВ-вирусът е формиран в Западна и Централна Африка в края на XIX или в началото на XX век. За първи път синдромът на придобита имунна недостатъчност е описан в САЩ през 1981 година, а причинителят му ХИВ е бил изолиран две години по-късно.

Поради трудното третиране на инфекцията, основното средство за контролиране на болестта е ограничаването на нейното разпространение.