3. Какви са причините за мигрена?

Невротрансмитерът серотонин (5-хидрокситриптамин [5-HT]) играе роля в развитието на мигренозните атаки. Това заключение се подкрепя от данни, установяващи, че пациентите с мигрена имат тенденция към ниски нива на серотонин в мозъка. Допълнителна подкрепа за тази теория се съдържа в данните, показващи, че трицикличните антидепресанти, които увеличават серотониновото сигнализиране, намаляват честотата на мигренозните атаки.

Освен това мелатонинът, активен метаболит на серотонина, също е с дефицит сред пациентите с мигрена, а добавянето на мелатонин води до подобрение на симптомите сред някои пациенти с мигрена.

Въпреки че точният механизъм, свързващ ниските нива на серотонин с патологията на мигрена, все още не е напълно описан, изследователите са предположили, че серотонинът може да повлияе на болката в мозъка. Серотонинът оказва влияние и върху дилатацията и свиването на кръвоносните съдове в мозъка.

Въпреки че ниските нива на серотонин могат да предизвикат атака, някои данни показват, че повишените нива на серотонин могат да допринесат за патологията на мигрена по време на атака. Поради сложността на ролята на серотонина при мигрена, е необходимо допълнително проучване за пълно характеризиране на ефектите от модулиране на нивата на серотонин и / или сигнализиране при пациенти с мигрена.

Мигрената засяга непропорционално жените - жените съставляват около 70 % от всички пациенти с мигрена - което предполага потенциална хормонална връзка.

Въпреки че много от хормоналните събития в живота на жената могат да повлияят на появата на мигрена (например менархе, менструация, бременност, менопауза), менструацията изглежда най-важната. Например, 70 % от жените пациенти, които имат мигрена, съобщават за някакъв вид асоциация с менструацията. Явление, коeто се появява в края на лутеалната фаза на менструалния цикъл и се характеризира с рязък спад на нивата на естроген, вероятно играе важна роля за поява на мигрена при някои жени.

Флуктуациите (колебанията) в нивата на естрогени, свързани с мигрена, предизвикват биохимични промени в производството на простагландини, освобождаването на пролактин и регулирането на ендогенния опиоид.

Простагландин Е2 (PGE-2) е добре дефиниран медиатор на треска и възпаление. PGE-2 увеличава вазодилатацията и по този начин предизвиква болка. Естрогените увеличават производството на PGE-2. Излишък от естрогени, дефицит на прогестерон или доминиране на естрогените може да доведе до повишено производство на PGE-2, което води до мигрена.

Повишаването на нивото на пролактина или повишената чувствителност към пролактин води до понижено ниво на простагландин Е1 (PGE-1). Пациентите с мигрена могат да имат простагландин-индуцирана свръхчувствителност към пролактин. PGE-1 е вещество, което всъщност подобрява микроциркулацията и води до развитие на колатерална циркулация с последващо подобряване на местната хемодинамика.

Ако пациентът е с доминантност на PGE-2, може да се очаква вазодилатация на главните артерии със спазъм на колатералната циркулация, което от своя страна може да причини болка. Възстановяването на хормоналните нива и равновесието между тях може да стабилизира нивата на простагландини.

Стероидните хормони оказват влияние върху метаболизма на калций и магнезий. Естрогените регулират калциевия метаболизъм, чревната абсорбция на калций и експресията и секрецията на паратиреоидния ген, предизвиквайки колебания в менструалния цикъл. Промените в калциевата хомеостаза отдавна са свързани с много афективни (емоционални) смущения.

Клиничните проучвания при жени с предменструален синдром са установили, че калциева добавка може да помогне за облекчаване на повечето соматични симптоми и симптомите, свързани с настроението. Данните до момента показват, че жените със симптоми на предменструален синдром имат подлежаща калциева аномалия. Ниското ниво на магнезий в мозъка може да бъде израз на невронална свръхвъзбудимост на визуалните пътища и да бъде свързано с понижен праг за мигренозните атаки. Клинично е известно, че магнезиевата добавка облекчава предменструалните проблеми (например мигрена, подуване на корема и оток), които се появяват в края на менструалния цикъл, и че мигрената, особено при жените, е свързана с дефицити на мозъчните и серумните магнезиеви нива. Не е доказано, че тестостеронът води до значителна промяна в нивата на магнезий, но естрогените и прогестерона - да.

При жените със свързана с менструацията мигрена употребата на хормонална терапия, за да се сведе до минимум месечното понижение на концентрацията на естроген, може да бъде ефективна при предотвратяване на мигренозните атаки. Проучванията показват, че непероралните пътища на употреба на естрогенова терапия, като локален крем, който се прилага върху кожата, е по-вероятно да облекчат мигрената, отколкото пероралните естрогени.

Някои изследователи подозират, че важна причина за мигрена е дисбалансът между нивата на естрогените и прогестерона, а не абсолютните нива на тези хормони. В действителност, терапии, насочени към подобряване на съотношението на естрогени към прогестерон, успешно облекчават тежката менструална мигрена в предварителни доклади.

Някои иновативни лекари смятат, че трябва да се обърне внимание и на баланса на други полови хормони, включително тестостерон, дехидроепиандростерон (DHEA) и прегненолон.

Съгласно хипотезата за неврохормоналния и метаболитен дисбаланс мигрената не е единично разстройство, а съвкупност от нарушения, включващи неправилна хормонална обратна връзка в хипоталамо-хипофизната-надбъбречна-гонадална ос.

Приносът към тази хормонална аномалия е дисбаланс между два от трите клона на автономната нервна система (симпатиковата и парасимпатиковата нервна система), което води до намаляване на прага на болката в мозъка. Поради неравновесието между интра- и извънклетъчния калций и магнезий се променя полярността на клетъчната мембрана, което оказва влияние върху електрическата стабилност на клетъчната мембрана и чувствителността към неврохормоналните импулси (стероидни хормони, мелатонин и серотонин).

Въпреки че липсват добре контролирани клинични проучвания, предназначени да изпитат хипотезата, че хормоналният баланс може да облекчи мигренозните главоболия, няколко доклада показват положителни резултати, използвайки този нов подход.

Връзка между хормоналния дисбаланс и мигрена може да произтича от противоположните роли на естрогена и прогестерона в мозъка. Докато естрогенът стимулира нервната възбудимост, прогестеронът проявява инхибиторни действия в централните неврони. Следователно, дисбалансът между тези невромодулаторни хормони може да доведе до физиологични състояния, които променят чувствителността към мигрена.

Подходящата хормонална заместителна терапия (ХЗТ), насочена към минимизиране на дисбаланса на естроген / прогестерон и стабилизиране на нивата на естроген, може да бъде ефективна за предотвратяване на мигрена при пре- и постменопаузални жени. По думите на някои изследователи на мигрена "клиничният опит силно подкрепя идеята, че мигрената може да се контролира само когато нивата на всички основни хормони - прегненолон, DHEA, тестостерон, естроген и прогестерон - са оптимални с физиологичния цикъл".

Жените, страдащи от мигрена без облекчение чрез конвенционални медицински лечения, трябва да обмислят изследване на хормоните и възстановяване на хормоналния баланс, като използват биоидентична хормонална заместителна терапия.