Мигрена

Мигрената е най-честото неврологично заболяване при възрастното население и третото най-разпространено заболяване в света, засягащо около 12% от общата популация. Състоянието оказва голямо въздействие поради своя потенциал за мъчителни и непоносими симптоми, а поради тях - по-ниско качество на живот и увеличено отсъствие от работа. Мигрената е най-честа във възрастовата граница 25-55 години. Докато повечето страдащи преживяват атаки веднъж или два пъти в месеца, повече от 4 милиона души имат хронична ежедневна мигрена, с най-малко 15 мигренозни дни на месец.

Въпреки че много хора използват термина "мигрена", за да опишат всяко тежко главоболие, мигренозното главоболие е резултат от специфични физиологични промени, които се появяват в мозъка и водят до характерната болка и свързаните симптоми на мигрена.

Точната причина за мигрена не е известна. Смята се, че играят роля промени в нивата на невротрансмитери в мозъка. Голямо значение има и наследственият фактор, който се открива при 50-80% от случаите. Това заболяване засяга малко повече момчетата, отколкото момичетата преди пубертета, а в зряла възраст засяга два до три пъти повече жените, отколкото мъжете.

Патогенезата на мигрената също не е изяснена. Според вазомоторната теория началната фаза на пристъпа се дължи на спазъм на мозъчните съдове и намаляване на мозъчното оросяване в определени мозъчни участъци, а болковата фаза - на патологична дилатация с последваща атония на съдовите стени. Биохимичната теория придава основно значение на биогенните амини и по-специално - на плазмения серотонин, който в началото на пристъпа е повишен.

Главоболието е първичната клинична изява на мигрената и е в свързано с наследствена или предразположена чувствителност на невроваскуларните реакции към определени стимули или към циклични промени в централната нервна система.

Мигренозното главоболие обикновено се описва като интензивна, пулсираща болка в главата, която нарушава нормалното ежедневие на страдащия и може да се влоши от физическо натоварване. Често се придружава от гадене, повръщане, замаяност, екстремна чувствителност към звук, светлина, докосване и миризма и изтръпване в крайниците или лицето. Този тип главоболие често засяга само едната страна на главата, но в някои случаи пациентите могат да изпитват болка двустранно.

Въпреки че продължителността на мигренозния пристъп варира от пациент на пациент, типичната атака продължава няколко часа, а понякога - до няколко (например 2-3) дни.

Приблизително 25% от страдащите от мигрена ще получат предмигренозен феномен, наречен аура, който представлява неврологична аномалия, причиняваща главно зрителни, но и други сензорни и / или моторни смущения, които се проявяват в рамките на няколко часа преди мигренозно главоболие. При 15-20% от атаките другите неврологични симптоми се появяват преди действителната болка в главата.

Конвенционалните фармакологични лечения при мигрена често имат ограничен успех и могат да имат непоносими странични ефекти или да бъдат противопоказани с други чести съпътстващи заболявания. Избягването на отключващите фактори за мигренозен пристъп, като емоционален стрес, някои храни или напитки, сетивни дразнители, може да редуцира появата на атаките. Освен това съществуват разнообразни подходи за безопасно и ефективно естествено лечение за контрол на мигрената.

Мигрената е широко разпространено и социално значимо заболяване, което причинява чести епизоди на временна нетрудоспособност сред млади хора в активна възраст, водещо до големи директни и индиректни загуби. Тя е обществен здравен проблем от голямо значение, чието бреме пада както на страдащия, така и на цялото общество.

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17970989
http://www.lifeextension.com/Protocols/Neurological/Migraine/Page-01
http://www.medicinenet.com/migraine/article.htm
http://migraineresearchfoundation.org/about-migraine/migraine-facts/
https://en.wikipedia.org/wiki/Migraine