5. Причини за инсулинова резистентност

Придобитите причини, което означава, че човек не е роден с причината за инсулинова резистентност, включват:

• Излишни телесни мазнини: Учените смятат, че затлъстяването, особено излишните мазнини в коремната област и около органите (висцерална мазнина), е основна причина за инсулинова резистентност. Талия, повече от 100 см при мъже и повече от 88 см при жени, е свързано с инсулинова резистентност. Проучванията показват, че мазнините в коремната област произвеждат хормони и други вещества, които могат да допринесат за дълготрайно възпаление в тялото. Това възпаление може да играе роля в инсулиновата резистентност.
• Липса на физическа активност: Физическата активност прави тялото по-чувствително към инсулин и изгражда мускули, които могат да абсорбират кръвната глюкоза. Липсата на физическа активност може да има противоположни ефекти и да причини инсулинова резистентност. В допълнение, липсата на физическа активност и заседналият начин на живот са свързани с наддаване на тегло, което също може да допринесе за инсулинова резистентност.
• Хранителен дисбаланс: диета, богата на рафинирани въглехидрати, захари и наситени мазнини, е свързана с инсулинова резистентност. Тялото усвоява силно преработените храни с високо съдържание на въглехидрати много бързо, което води до рязко покачване на кръвната захар. Това поставя допълнителен стрес върху панкреаса да произвежда много инсулин, което с течение на времето може да доведе до инсулинова резистентност.
• Някои лекарства: Някои медикаменти могат да причинят инсулинова резистентност, включително стероиди, някои лекарства за кръвно налягане, селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин, атипични антипсихотици, протеазни инхибитори.

Тялото произвежда стотици хормони, които са химикали, които координират различни функции в тялото, като пренасят съобщения чрез кръвта до органите, мускулите и други тъкани.

Проблеми с определени хормони могат да повлияят на това колко добре тялото използва инсулин. Хормоналните нарушения, които могат да причинят инсулинова резистентност, включват:

• Синдром на Кушинг: Това състояние се появява вследствие на високо ниво на кортизол. Кортизолът, „хормонът на стреса“, е жизненоважен за регулиране на нивата на кръвната захар (като ги повишава) и превръщането на храната в енергия. Излишният кортизол може да противодейства на ефектите на инсулина, причинявайки инсулинова резистентност.
• Акромегалия: Това е рядко, но сериозно състояние в резултат на високи нива на растежен хормон, които могат да причинят повишено производство на глюкоза и съответно инсулинова резистентност.
• Хипотиреоидизъм: Това е състояние, което се характеризира с понижена функция на щитовидната жлеза е недостатъчно производство на тиреоиден хормон. Щитовидната жлеза играе голяма роля в регулирането на метаболизма. Производство на твърде малко хормони на щитовидната жлеза забавя метаболизма, включително метаболизма на глюкозата, което може да доведе до инсулинова резистентност.

Някои наследствени генетични заболявания (състояния, с които човек е роден) могат да причинят инсулинова резистентност по различни причини.

Има група от редки свързани състояния, описани като наследени тежки синдроми на инсулинова резистентност, които се считат за част от спектъра. Изброени от най-леките до най-тежките, тези синдроми включват:

• Синдром на инсулинова резистентност тип А: При хора със синдром на инсулинова резистентност тип А, инсулиновата резистентност нарушава регулирането на кръвната захар и в крайна сметка води до диабет. Инсулиновата резистентност и други симптоми често не стават очевидни до пубертета или по-късно. Обикновено не е животозастрашаващо.
• Синдром на Rabson-Mendenhall: Хората със синдром на Rabson-Mendenhall са необичайно малки преди раждането и засегнатите бебета не растат и не наддават на тегло с очакваната скорост. Хората със синдром на Rabson-Mendenhall развиват признаци и симптоми в началото на живота си и живеят до тийнейджърските или 20-те години. Смъртта обикновено е резултат от усложнения, свързани с диабета.
• Синдром на Donohue: Хората със синдром на Donohue са необичайно малки преди раждането и засегнатите бебета не растат нормално. Допълнителни симптоми, които стават очевидни скоро след раждането, включват липса на мастна тъкан под кожата, загуба (атрофия) на мускулите и прекомерно окосмяване по тялото (хирзутизъм). Повечето деца с това състояние не оцеляват след 2-годишна възраст.

Други наследствени състояния, които причиняват инсулинова резистентност, включват:

• Миотонична дистрофия: Това е форма на мускулна дистрофия, която засяга мускулите, очите и органите на ендокринната система, включително панкреаса. Мускулната инсулинова чувствителност е намалена с около 70% при хора с миотонична дистрофия, което води до инсулинова резистентност.
• Синдром на Алстрьом (Alström): Това е рядко наследствено заболяване, което се характеризира с прогресивна загуба на зрение и слух, дилатативна кардиомиопатия, затлъстяване, диабет тип 2 и нисък ръст.
• Синдром на Werner: Това е рядко прогресивно разстройство, което се характеризира с появата на необичайно ускорено стареене (прогерия). Той засяга много аспекти на тялото, включително необичайно производство на инсулин и резистентност към ефектите на инсулина.
• Наследствена липодистрофия: Това е състояние, при което тялото не използва и не съхранява правилно мазнините. Основната причина за инсулинова резистентност при липодистрофия е, че излишната глюкоза не може да се съхранява в мастната тъкан.