8. Изследвания при инсулинова резистентност

Инсулиновата резистентност е трудна за диагностициране, тъй като няма рутинно изследване за това и докато панкреасът произвежда достатъчно инсулин, за да преодолее резистентността, няма да има никакви симптоми.

Диагнозата инсулинова резистентност се поставя чрез комбинация от клинична оценка, лабораторни изследвания и изчисления като HOMA-IR, оценка на рисковите фактори. Тъй като инсулиновата резистентност невинаги има видими симптоми, тя често се открива при рутинни прегледи или при наличие на рискови фактори като наднормено тегло, затлъстяване, диабет тип 2 в семейството или метаболитен синдром.

Диагностициране на инсулиновата резистентност включва:

• Медицинска и семейна история
• Физикален преглед
• Признаци и симптоми
• Резултати от изследвания

Основни методи за диагностика на инсулинова резистентност:

• Глюкоза на гладно: Първата стъпка често е измерване на нивата на кръвната захар на гладно. Плазмената глюкоза на гладно измерва нивото на кръвната захар на човек, когато не е ял или пиел нищо (освен вода) в продължение на поне осем часа. Повишената кръвна захар може да подсказва инсулинова резистентност или преддиабет.
• Инсулин на гладно: При повишено ниво на инсулин на гладно, заедно с нормална или леко повишена кръвна захар, може да се подозира инсулинова резистентност, тъй като панкреасът произвежда повече инсулин, за да компенсира намалената чувствителност на клетките към него.
• HOMA-IR индекс (Homeostasis Model Assessment of Insulin Resistance): Това е често използван метод за оценка на инсулиновата резистентност, като се използват стойностите на глюкозата и инсулина на гладно. Стойности над определен праг (обикновено 2,5-3) показват инсулинова резистентност. Прагът може да варира в зависимост от лабораторията.
• Орален глюкозо-толерантен тест (ОГТТ): При това изследване се измерва кръвната захар и инсулин на гладно и съответно един и два часа след прием на 75 грама глюкоза. Ако нивата на инсулина са високи след натоварването с глюкоза, това е знак за инсулинова резистентност. Използва се също за диагностициране на преддиабет и диабет тип 2. Тълкуването се основава на насоките на СЗО.
• HbA1c тест (Гликиран хемоглобин): Изследването показва средните нива на кръвната захар през последните три месеца. Високите стойности (5.7-6.4% показват преддиабет, а над 6.5% - диабет) могат да подсказват за наличие на инсулинова резистентност.
• Липиден профил: Повишените нива на триглицеридите и намалените нива на HDL холестерола (добър холестерол) са често срещани при хора с инсулинова резистентност. Това е част от метаболитния синдром.
• Измерване на обиколката на талията и индекс на телесна маса (ИТМ): Наднормено тегло и затлъстяване, особено при натрупване на мазнини в коремната област (висцерални мазнини), са свързани с инсулинова резистентност. Обиколка на талията над 94 см при мъжете и над 80 см при жените може да е индикация за повишен риск.