2. Кой може да развие инсулинова резистентност?

Синдромът на инсулинова резистентност е широко разпространен. От демографска гледна точка, инсулиновата резистентност засяга всички раси и етноси, с ограничени данни за сравнение между групите. Честотата на разпространение на синдрома на инсулинова резистентност, съобщена за белите популации, варира от 3-16%; процент от по-малко от 2% е докладван сред японското население.

Инсулиновата резистентност може да засегне всеки - не е задължително наличието на диабет - и може да бъде временна (например използването на стероидно лекарство за кратък период от време причинява инсулинова резистентност) или хронична. Двата основни фактора, които изглежда допринасят за инсулиновата резистентност, са излишните телесни мазнини, особено около корема, и липсата на физическа активност.

Хората, които имат преддиабет и диабет тип 2, обикновено имат известно ниво на инсулинова резистентност. Хората с диабет тип 1 също могат да получат инсулинова резистентност.

Най-силната връзка между инсулиновата резистентност и сърдечносъдовите рискови фактори се наблюдава при хора на средна възраст, отколкото при по-възрастни индивиди, въпреки че сърдечносъдовата заболеваемост и смъртност нарастват с възрастта.