6. Кои причини водят до затлъстяване?

Генетичните фактори са свързани с повишен риск към наддаване на тегло с развитие на затлъстяване и взаимодействат с други фактори от обкръжаващата среда, като неправилно хранене с прием на храни с високо съдържание на масти и захари, прием на големи количества храна, физическо обездвижване.

Множество проведени изследвания при еднояйчни близнаци потвърждават, че има тясна зависимост между генетичните фактори и телесното тегло на даден индивид. Наднорменото тегло и затлъстяването показват тенденция за предаване в семействата от родителите на децата им. При лицата с положителна фамилна анамнеза за затлъстяване, рискът за затлъстяване е от 2 до 8 пъти по-висок в сравнение с лицата, които не са фамилно обременени за затлъстяване.

По-голямата част от гените, които са свързани с предразположеност към затлъстяване, все още не са идентифицирани. В литературата има описани няколко форми на затлъстяване, които се наричат моногенни и са следствие на дефект или липса на даден ген. Идентифицирането на тези гени към настоящия момент е само в рамките на научноизследователски проучвания.

Към моногенните форми на затлъстяване се отнасят затлъстяване вследствие на мутации на гени, участващи в регулацията на лептин (вроден дефицит на лептин, лептинова резистентност вследствие мутация на лептиновия рецептор), затлъстяване вследствие мутация на гени, участващи в развитието на хипоталамуса и затлъстяване като част от комплексни синдроми, свързани с мутации на гени, чиято функционална връзка със затлъстяването не е установена.

Към третата група се отнасят някои синдроми, като например:

• синдром на Prader-Willi: генетично заболяване, което се характеризира със затлъстяване, лицев дисморфизъм, умствено изоставане и поведенчески нарушения. Характерно за синдрома е наличието на генерализирано намален мускулен тонус в неонаталния и кърмачески период, лош сукателен рефлекс, недостатъчно наддаване на тегло, а след 2-годишна възраст е налице повишен апетит с обсебване от търсене на храна, рязко наддаване на тегло и развитие на високостепенно затлъстяване. Налице е също изоставане в умственото развитие, забавено или непълно полово съзряване и късен пубертет и други
• синдромът на Laurence-Moon-Bardet-Biedl: характеризира се със затлъстяване, пигментна дегенерация на ретината, полидактилия, фиброза на черния дроб, бъбречни нарушения, захарен диабет тип 2 и други
• синдрома на Alström: налице е ранно затлъстяване, дегенерация на ретината, перцептивна загуба на слуха, забавено пубертетно развитие, нарушения в чернодробната и бъбречна функция

През последните години редица проучвания свързват епидемията от затлъстяване с фактори от съвременна среда на живот, най-вече изобилието от храна, прием на висококалорийни, богати на мазнини и бързо резорбируеми захари храни, по-голям обем на порциите приемана храна и намалена физическа активност.

Храненето извън дома, особено в заведенията за бързо хранене, нараства в последните няколко десетилетия с тревожни размери и особено сред децата и младите хора. Тези храни обикновено са висококалорийни, богати на мазнини, на прости въглехидрати и сол. Употребата им се асоциира с по-висок индекс на телесна маса, като проучвания сочат, че храненето извън дома е свързано обикновено с прием на около 55 процента повече калории в сравнение с домашно приготвените ястия.

Децата са особено уязвими по отношение на тяхната среда на живот, тъй като те имат ограничени възможности за нейната промяна. Поради тази причина хранителните навици на децата обикновено са същите или подобни на техните родители. Същата зависимост се наблюдава и по отношение на моделите на физическа активност. Тези факти в съчетание с генетичната предразположеност обясняват предаването на наднорменото тегло и затлъстяването от родителите на децата.

В допълнение съвременният човек е изложен на хроничен стрес, който може да има отрицателен ефект върху физическото и психическо здраве и се сочи като един от факторите на средата на живот, свързани със затлъстяването. Хормоналните промени при стрес са свързани с повишена секреция на хормоните на щитовидната жлеза и кортизол от надбъбречните жлези. Кортизолът служи като сигнал за освобождаване на мазнини и въглехидрати от мастната тъкан в кръвния ток и е главен рисков фактор за затлъстяване в коремната област. Едновременно с това се блокират ефектите на инсулина с цел глюкозата и мазнините да не навлизат в клетките, а да останат в кръвообращението, където са леснодостъпни като източник на енергия за нуждаещите се тъкани.

Ефектите на хроничния стрес по отношение на апетита и хранителните предпочитания са различни при различните хора. Някои повишават теглото си в отговор на стреса, докато при други е налице потиснат апетит, като последни проучвания показват превалиране на наддаването на тегло вследствие на хроничния стрес.

Редица ендокринни нарушения провокират развитието на наднормено тегло и затлъстяване в резултат от нарушения в енергийния баланс, като хормоналният дисбаланс пряко корелира с промените в апетита и склонността към натрупване на килограми.

Свързани със затлъстяването са различни ендокринни нарушения:

• заболявания на щитовидната жлеза: при дефицит на хормони на щитовидната жлеза и хипотиреодизъм в резултат от хормоналния дисбаланс се забавя метаболизмът и е налице склонност към наддаване на тегло
• нарушения в растежния хормон: при дефицит на растежен хормон, като например нанизъм при децата, акромегалия при възрастните, се описва повишен риск от наднормено тегло и затлъстяване
• нарушения в кортизола: повишените кортизолови нива и синдром на Къшинг са свързани със затлъстяване
• нарушения на паращитовидните жлези: псевдохипопаратиреоидизмът е значително рядко ендокринно заболяване, което също е свързано със затлъстяване. Дължи се на резистентност към действието на паратиреоидния хормон, който е един от основните регулатори на калциево-фосфорната обмяна

Изясняването на причините, довели до затлъстяване, има важно значение при изготвянето на последващия индивидуален терапевтичен план, като в някои случаи в основата на натрупването на излишното тегло стои продължителният прием на някои лекарства, тежки мозъчни увреждания, обездвижване след неврохирургични интервенции:

• причини от страна на централната нервна система: при тежки мозъчни увреждания, някои мозъчни тумори, при облъчване на централната нервна система
• някои лекарства: сред лекарствата, отговорни за затлъстяването, са продължителното приложение на кортикостероиди с развитие на типично центрипетално затлъстяване (в областта на корема), лекарства за лечение на диабет (инсулин, сулфанилурейни препарати), ципрохептадин, прогестини, бета-блокери, антихистамини, някои антидепресанти и антипсихотични лекарства