3. Кои са видовете мастна тъкан и каква е тяхната функция в организма?

Мастната тъкан представлява орган, който притежава механична и метаболитна функция. Механичната функция се изразява в предпазване от загубата на топлина и протекция на вътрешните органи. Мастната тъкан представлява съществена част от цялостния енергиен метаболизъм и е главният орган за енергийно складиране на триглицериди.

Основните особености по отношение на съхранение, разпределени и важни промени, настъпващи през юношеството включват:

• съхранение на мастната тъкан: по-голямата част от мазнините в тялото се съхраняват в адипоцитите (мастните клетки). Определено количество може да се съхранява под формата на мастни капчици в скелетната мускулатура. Освен в складирано състояние в тъканите, част от мазнините под формата на триглицериди, циркулират свободно в кръвта
• разпределение на мастната тъкан: мастната тъкан е разпределена в цялото тяло, като преобладаващата част (около 80 процента) се намира в подкожието и е съсредоточена в две главни депа, а именно абдоминално (в областта на корема) и глутеофеморално (в областта на седалището и бедрата). По-малко количество от подкожната мастна тъкан се намира по скалпа, дланите, стъпалата и вулвата. Останалите 20 процента мастна тъкан са разпределени около вътрешните органи, в гръдната кухина, както и в костния мозък (жълт костен мозък)
• важни промени през пубертета: телесният състав и количеството мастна тъкан като част от него се променят при момичетата и момчетата през периода на юношеството. При момчетата общата мастна тъкан се увеличава бавно, докато мускулната и костна маса се увеличават значително през последните стадии на пубертета. При момичетата общата мастна тъкан нараства във възрастта 8-18 години, докато мускулната и мастна тъкан също нарастват през пубертета, но в по-малка степен в сравнение с момчетата. По този начин, през периода на пубертета момичетата се оказват с повече телесна мастна тъкан, докато момчетата са с по-големи мускулна и костна маса. И при двата пола през пубертета има промяна в отлагането на мастна тъкан от подкожно към централно разпределение, което е по-изразено при момчетата

Адипозната тъкан най-общо бива бяла и кафява, за всяка от които са характерни специфични особености, функции и разпределение.

Най-общо се счита, че кафявата мастна тъкан се отнася до кърмаческия период, а след това преобладава бялата с определени механизми за натрупване и нарастване:

• бяла мастна тъкан: бялата мастна тъкан се състои от адипоцити, които са зрели, изпълнени с липиди клетки. Адипоцитите, изграждащи мастната тъкан, се откриват още през 15-та гестационна седмица от развитието на плода, като с напредване на бременността се увеличават техните брой и обем от 5 на 15 процента. Освен адипоцити, в състава на мастната тъкан влизат и други клетъчни типове, като фибробласти, макрофаги и ендотелни клетки
• кафява мастна тъкан: за разлика от бялата мастна тъкан, кафявата представлява различен тип метаболитна тъкан, която е налице в кърмаческия период. Нарича се така поради червено-кафявия си цвят, който се дължи на нейното богато кръвоснабдяване и наличието на множество митохондриални цитохроми в адипоцитите, които окисляват мастните киселини и по този начин генерират топлина в по-голяма степен, отколкото да служат като енергийно депо. Тази термогенна функция на кафявата мастна тъкан е важна за поддържането на телесната температура на новороденото дете. Кафявата мастна тъкан се намира в перикарда (сърдечната торбичка, бъбреците, надбъбречните жлези, тимуса, очните орбити и други). С течение на възрастта, адипоцитите на кафявата мастна тъкан започват все повече да съхраняват масти и тя се превръща в бяла мастна тъкан
• натрупване на мастна тъкан: натрупването на мастна тъкан става по два основни механизма, а именно чрез хипертрофия на адипоцитите, които се изпълват с масти, в резултат на което се увеличава техният обем, и чрез хиперплазия, процес, при който се образуват нови мастни клетки. През първата година след раждането количественото нарастване на мастната тъкан е предимно за сметка на хипертрофия. Впоследствие обемът на мастните клетки остава относително постоянен във възрастта от 2 до 14 години, а броят им бавно нараства. При затлъстелите деца в тази възраст има нарастване както на обема, така и на броя на адипоцитите. Точният механизъм, по който адипоцитите хиперплазират, не е изяснен, но се предполага, че те имат определен капацитет за увеличаване на размера им и когато този капацитет се надхвърли, започват да се образуват нови клетки. Размерът на мастните клетки може да варира, да се увеличава и намалява, но веднъж образуван нов адипоцит, той остава постоянен и може да се отстрани само чрез липосукция