8. Как се диагностицира затлъстяването при деца и възрастни?

В определени области на тялото се определя дебелината на кожната гънка, като типичните и най-информативни зони са в областта на трицепса, под лопатката и над илиачната кост на таза.

За определяне дебелината на кожна гънка се използва специален уред, наречен калиперометър.

Спрямо получените резултати се изчислява процентното съдържание на телесните мазнини, като се вземат предвид възрастта, пола и расовата принадлежност. Този метод служи само за оценка на подкожната мастна тъкан.

С този метод на изследване два индивида например могат да имат еднаква дебелина на кожните гънки в измерваните участъци, но да се различават значително по телесното съдържание на мазнини поради различното си съдържание на висцерална (в областта на корема) мастна тъкан.

В клиничната практика като лесен, бърз, напълно безплатен, широко достъпен и сравнително точен метод за оценка на наднорменото тегло и затлъстяването се използва индекс на телесна маса (ИТМ) или Body Mass Index (BMI).

Този индекс е известен още и като индекс на Quetelet.

Изчисляването му става като се раздели теглото в килограми с ръста в метри на квадрат, като дава оценка на теглото отнесено към ръста и поради тази причина е в тясна зависимост с количеството телесна мастна тъкан.

Според ИТМ по определението на Световната Здравна Организация възрастните се разделят в следните категории:

• поднормено тегло: стойности под 18,5 кг/м²
• оптимално (идеално) тегло: стойности от 18,5 до 24,9 кг/м²
• наднормено тегло: стойности от 25 до 29,9 кг/м²
• затлъстяване: стойности над 30 кг/м²

Редица изследвания показват, че ИТМ корелира с преки методи за измерване на количеството мастна тъкан, като например DEXA. Следователно ИТМ може да се разглежда като алтернатива на директното измерване на телесната мастна тъкан.

Така например, базирайки се на ИТМ, мезоморфните индивиди (с по-силно развита мускулна система) могат погрешно да попаднат в категорията наднормено тегло или затлъстяване и обратно, хора със саркопения (слабо представена мускулна тъкан), основно хора в напреднала възраст и в някои региони като Южна Азия могат да имат нормален ИТМ, но да са с повишено количество мастна тъкан за сметка на редуцираната мускулна тъкан.

Все повече проучвания показват, че ИТМ не е ефективен параметър за оценка на цялостния здравословен статус, тъй като изчисляването му се базира само на теглото и ръста, но без да се отчитат други фактори, като мускулната маса, разпределението на телесната мастна тъкан и начина на хранене.

Проверете Вашият ИТМ чрез интерактивен калкулатор тук

• Индекс на телесната маса (ИТМ)

Друг често използван метод за диагностика на затлъстяването в клиничната практика е обиколката на талията. Този метод показва тясна зависимост с количеството на абдоминалната мастна тъкан и по този начин с параметрите, вписващи се в характеристиката на метаболитния синдром.

Това се дължи на факта, че абдоминалната мастна тъкан е метаболитно активна и именно в нея се синтезират редица адипокини, които са отговорни за кардиометаболитния риск.

Според редица проучвания през последните години е налице тенденция за нарастване обиколката на талията още от предучилищната детска възраст.

За жените кардиометаболитният риск нараства при обиколка на талията над 80 сантиметра, при мъжете при над 94 сантиметра. Ако обиколката на талията при мъжете е над 102 сантиметра и над 88 сантиметра при жените, е налице значително висок кардиометаболитен риск.

Измерването на талията става с мек, неразтеглив метър, като се определя обиколката на най-тясната част на разстоянието между ребрата и бедрата след спокойно издишване. Измерването на ханша става в най-широката част на хълбоците. Определянето на обиколките става в сантиметри, а съотношението талия/ханш се изчислява, като се раздели обиколката на талията на обиколката на ханша.

Нормата при мъже е по-малко от 0,90, а за жени по-малко от 0,80. За мъжете стойности под 0,85, а при жените под 0,75 са отлични. За добри в границите на нормата са стойности между 0,85 и 0,90 при мъжете и между 0,75 и 0,80 при жените.

Наднормени са стойностите между 0,90 и 0,95 при мъжете и между 0,80 и 0,85 при жените, високи са между 0,95 и 1,0 и съответно между 0,85 и 0,90.

Обиколката на талията е добър предсказващ фактор за кардиометаболитния риск, но при здрави индивиди от различни раси и етноси тя може да има различни параметри. Например азиатците са с по-висок кардиометаболитен риск в сравнение с европейците при едни и същи обиколки на талията поради тяхната предразположеност да трупат повече масти в абдоминалната област.

Този факт в наложил търсенето на по-универсален скринингов параметър, който да не зависи от расовата принадлежност и това именно е съотношението талия/ръст.

Обиколката на талията нормално трябва да бъде по-малка от една втора от ръста на даден индивид, т.е. съотношението талия/ръст да е по-малко или равно на 0,5.

Двойно-енергийна рентгенова абсорбциометрия (Dual Energy X-ray Absorptiometry, DEXA) е нов метод за оценка на процентното съдържание на телесната мастна тъкан, както и за определяне на телесния състав. Към настоящия момент DEXA е познат за определяне на костната минерална плътност (остеоденситометрия).

Двойно-енергийна рентгенова абсорбциометрия (DEXA) различава костното минерално съдържимо от меките тъкани и мастната тъкан. Компютърен софтуер позволява измерването на мазнините в цялото тяло, а напоследък чрез по-нови софтуерни програми и в отделните телесни сегменти, като крайници или абдоминалната област.

Някои други методики също могат да се използват за изключително точно определяне на съдържанието на мазнини, но не се използват рутинно в практиката, поради високата цена, трудности при изпълнението и необходимостта от специално оборудване.

Към тях се включват:

• хидроденситометрия: подводното или хидростатично определяне на телесното тегло, наричано още и хидроденситометрия, се базира на закона на Архимед, като се използват следните три параметри, а именно телесното тегло извън водата, теглото на напълно потопеното във вода тяло и плътността на водата. Чрез този метод се определя телесната плътност, а процентното съдържание на телесната мастна тъкан се определя по формулите на Siri или Brozek. Сборът на основните и складирани мазнини е общото съдържание на телесна мастна тъкан. Относителното количество на мастната тъкан се изчислява по формула като процент от общото телесно тегло
• компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс: площта на мастната тъкан, измерена при сканирането, е почти равна на действителната и чрез софтуерна програма се изчислява нейният обем в дадената област. Тези методики се използват основно за определяне на метаболитно активната висцерална (абдоминална) мастна тъкан