19. Исторически данни за затлъстяването

Терминът затлъстяване произхожда от латинската дума "obesitas", която означава "дебел, набит, пълен". "Esus" е миналото причастие на "edere" (означава ям) с добавена частица "ob" (над, повече).

Оксфордският английски речник документира първата употреба на думата през 1611 година от Рандъл Котгрейв (Randle Cotgrave), въвеждайки официалния термин.

Исторически поглед

Древногръцката медицина признава затлъстяването като медицинско разстройство, а също така и историческите записки сочат, че древните египтяни са възприемали състоянието по същия начин.
Хипократ е написал: "Пълнотата е не само сама по себе си болест, но и предшественик на други."

Индийският хирург Sushruta (VI-ти век пр.в.е.) е свързал затлъстяването с диабет и сърдечни заболявания. Той е препоръчвал физическа работа в помощ на лечението на състоянието и неговите усложнения.

В по-голямата част от историята човечеството се е борило с недостига на храна. Поради това наднорменото тегло се е възприемало исторически като знак на богатство и просперитет. То е било често срещано сред високопоставените служители в Европа през Средновековието и Ренесанса, както и цивилизациите в Древна Източна Азия.

Много култури в цялата история са възприемали затлъстяването като резултат от недостатък на характера. В древногръцката комедия героят с наднормено тегло е бил лакомник и обект на подигравки. Християнството е разглеждало храната като врата към греховете леност и лакомия. В съвременната западна култура наднорменото тегло често се разглежда като непривлекателно и затлъстяването често се асоциира с различни негативни стереотипи.

Обществени възприятия в западното общество по отношение на здравословно телесно тегло се различават от тези, които се смятат за идеални, като и двете са се променили от началото на XX-ти век.

Теглото, което се е разглеждало като идеално, е станало по-ниско след 20-те години на XX-век, но от друга страна, мненията на хората относно здравословно тегло са се променили в противоположна посока. Във Великобритания теглото, което хората считат за наднормено, е значително по-високо през 2007 година, отколкото през 1999 година. Смята се, че тези промени се дължат на повишаване на честотата на затлъстяване, водещи до променено възприятие на допълнителни телесни мазнини като нормални.

Изкуството и затлъстяването

Първите скулптурни изображения на човешкото тяло изобразяват жени с наднормено тегло. Някои отнасят статуята на Венера към тенденцията да се подчертае плодовитостта, докато други смятат, че тя представя пълнотата на хората от онова време. Пълнотата обаче липсва в древногръцкото и римското изкуство, най-вероятно в съответствие с техните идеали за умереност, красота и пропорции.

Това продължава през голяма част от християнската европейска история, като само тези с нисък социално-икономически статус са били изобразявани със затлъстяване.

През Ренесанса някои от висшата класа са започнали да изтъкват едрото си телосложение, както може да се види в портрети на Хенри VIII от Англия и Алесандро дел Боро. Рубенс (1577-1640) редовно е изобразявал пищни жени в картините си, откъдето произтича и фразата "Рубенсови форми", като тези жени все още асоциират връзката на фигурата с форма на пясъчен часовник с плодовитостта.

По време на XIX-ти век мненията относно затлъстяването са се променили в Западния свят. След векове, през които наднорменото тегло е било синоним на богатство и добър социален статус, слабата фигура започва да се разглежда като желан стандарт.