- Какво представлява затлъстяването?
- Кои са механизмите за регулиране на енергийния баланс, обмяната и апетита?
- Кои са видовете мастна тъкан и каква е тяхната функция в организма?
- Какви видове затлъстяване има?
- Каква е честотата на затлъстяването и наднорменото тегло?
- Кои причини водят до затлъстяване?
- Рискови фактори за развитие на затлъстяване
- Как се диагностицира затлъстяването при деца и възрастни?
- Лечение при затлъстяване
- Какви са здравните рискове, свързани със затлъстяването?
- До какви усложнения води затлъстяването в областта на корема?
11. До какви усложнения води затлъстяването в областта на корема?
Затлъстяването в областта на корема, наричано още абдоминално, висцерално, централно, андроиднo или тип ябълка затлъстяване, е основен определящ компонент на метаболитния синдром.
Метаболитният синдром представлява съвкупност от абдоминално затлъстяване, артериална хипертония, дислипидемия и инсулинова резистентност и сам по себе си крие рискове от развитие на многобройни допълнителни усложнения.
11.1. Причини и критерии за метаболитен синдром
Смята се, че около една четвърт от възрастното население страда от метаболитен синдром, като поне половината от засегнатите не подозират съществуването на състоянието. Етиологията на състоянието е мултифакторна и макар непълно проучена, то с доказана роля на централното затлъстяване.
Доказана е ролята на два основни фактора за възникването на метаболитен синдром, а именно централно затлъстяване, което като масов скрининг се оценя най-добре чрез измерване на обиколката на талията и наличието на инсулинова резистентност, която е важен фактор за развитието на нарушен глюкозен толеранс при абдоминално затлъстяване.
Съществуват различни дефиниции за метаболитен синдром, като диагнозата се поставя въз основа на следните критерии:
- централен тип затлъстяване: за европеидната раса се оценя като обиколка на талията при мъжете над 94 сантиметра и при жените над 80 сантиметра. При индекс на телесна маса над 30 се приема, че е налице висцерален тип затлъстяване и не е необходимо измерване обиколката на талията
- дислипидемия: ниво на триглицеридите над 1,7 (150 мг/дл) ммол/л и/или понижен добър HDL-холестерол под 1,29 ммол/л (50 мг/дл) при жените и под 1,03 ммо/л (40 мг/дл) при мъжете
- високо кръвно налягане: систолно артериално налягане над 130 mmHg и/или диастолно над 85 mmHg
- нарушен глюкозен толеранс: нарушена гликемия на гладно с кръвна захар над 5,6 ммол/л или или диагностициран захарен диабет тип 2
11.2. Метаболитен синдром при деца и юноши
Затлъстяване в областта на корема в детско-юношеската възраст често корелира с инсулинова резистентност и хиперинсулинемия, които при липса на своевременна редукция на телесното тегло или стартиране на подходящо лечение, показват тенденция да персистират във времето, довеждайки до повишен сърдечно-метаболитен риск с развитие на нарушен глюкозен толеранс, метаболитен синдром, захарен диабет тип 2.
За различните възрастови групи се дефинират някои разлики в критериите за метаболитен синдром:
- деца от 6 до 10 години: в тази възраст все още трудно може да се диагностицира метаболитен синдром, но може да се направи комплексна оценка на риска с цел предприемане на ранни мерки. Основният критерий е обиколка на талията над 90-я персантил за съответните пол и възраст и тегло, превишаващо значимо нормите са основните показатели. Необходимо е да се проведат допълнителни изследвания при фамилна обремененост за метаболитен синдром, захарен диабет тип 2, дислипидемия, артериална хипертония, сърдечно-съдови заболявания и затлъстяване. Пръв и водещ фактор е затлъстяването, съчетано с акантозис нигриканс, която е израз на хиперинсулинизъм
- подрастващи от 10 до 16 години: обиколка на талията над 90-я персантил за съответните пол и възраст, повишени триглицериди над 1,7 ммол/л, понижен HDL-холестерол под 1,03 ммол/л, систолно артериално налягане над 130 mmHg и/или диастолно над 85 mmHg, кръвна захар на гладно над 5,6 ммол/л
- юноши над 16 години: в тази възрастова група се използват установените за възрастните критерии, като всяко едно повишаване на индекса на телесна маса с 0,5 единици е свързано с увеличаване на риска от метаболитен синдром с около 20 процента
11.3. Рискове, свързани с метаболитния синдром
Метаболитният синдром е усложнение на централния тип затлъстяване, но често повлича след себе си поредица други усложнения, някои от които могат да имат сериозно последици в дългосрочен план.
Сред основните рискове от метаболитния синдром се включват:
- атерогенна дислипидемия: натрупването на мастна тъкан в областта на корема е свързано с промени в мастния профил, които се откриват по-често в мъжкия пол. Предсказващото значение на обиколката на талията за наличието на промени в нивата на липидния профил обуславят въвеждането на понятието хипертриглицеридемична талия. Атерогенната дислипидемия често се свързва с неалкохолна мастна чернодробна болест
- неалкохолен стеатохепатит: стеатохепатитът се характеризира с отлагане на триглицериди в чернодробните клетки и по същество е доброкачествено състояние. При неалкохолния стеатохепатит освен отлагането на масти са налице възпалителни и фиброзни изменения в черния дроб, като състоянието може да прогресира до цироза. Понастоящем това е една от най-честите причини за развитие на цироза при деца
- възпалителни промени: затлъстяването в областта на корема е свързано и с развитието на хроничен възпалителен отговор, който играе важна роля в появата на свързаните със затлъстяването усложнения. Налице са увеличени маркери на възпалението, като интерлевкин 6, тумор некротизиращия фактор-алфа, високочувствителен С-реактивен протеин и други. Високочувствителният CRP е независим рисков фактор за развитието на инфаркт на миокарда, внезапна сърдечна смърт, мозъчен инсулт, периферна артериална недостатъчност
- атеросклеротични съдови промени: нелекуван метаболитен синдром води до бързо и прогресивно развитие на атеросклеротични съдови изменения с повишен сърдечно-съдов и мозъчно-съдов риск, както и до нарушения в глюкозната обмяна с краен резултат захарен диабет тип 2
Коментари към Затлъстяване