8. Профилактични прегледи по време на бременността

Профилактични прегледи по време на нормално протичаща бременност стартират с установяването на наличната бременност и регистрация при съответния специалист (акушер-гинеколог), което обикновено се осъществява до 12-та гестационна седмица (най-често между шеста и девета седмица).

Изследванията през първи триместър включват най-често:

• установяване на бременност и изчисляване на термина: при първия преглед, който обикновено е между шеста и осма гестационна седмица се установява наличието на маточна бременност, пулсации на плода, брой плодни сакове, което може да стане чрез абдоминална или интравагинална ехография, както и изчисляване на вероятния термин
• определяне на основни показатели: измерване на телесното тегло и измерване на артериалното налягане са едни от основните показатели, които следва да бъдат проследявани при всяко посещение при проследяващия бременността специалист. Рязкото покачване на теглото и високото кръвно налягане са алармиращи признаци, които следва да бъдат проследявани и при необходимост да бъде назначена подходяща терапия
• оценка на рискови фактори: при първото посещение се снема анамнеза за наличието на рискови фактори за бременността, като възраст (над 35 години или под 18 години), придружаващи заболявания (артериална хипертония, захарен диабет, заболявания на черния дроб и бъбреците, нарушения на щитовидната жлеза), усложнения при предишна бременност, вредни навици (алкохол, тютюнопушене), излагане на професионални вредности и други
• лабораторни изследвания: назначават се пълна кръвна картина, проследяване на серумно желязо, кръвна захар, скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ), уринен анализ. Определя се кръвната група и резус факторът. При необходимост могат да бъдат назначени и допълнителни изследвания, като проследяване нивата на витамин В12, витамин Д, проследяване на хормоните на щитовидната жлеза, изследване за таласемия и други
• скрининг за инфекциозни заболявания: назначават се задължителни изследвания за хепатит В, сифилис и HIV, а допълнително могат да бъдат назначени и изследвания за токсоплазмоза, парвовирус, херпесен вирус, антитела за цитомегаловирус, PCR или антигенен тест за COVID-19 и други

• гинекологичен статус: определя се гинекологичния статус, като се назначават и микробиологични изследвания на влагалищен секрет и цитонамазка
• неинвазивни специализирани изследвания: между 12-та и 14-та седмица се извършва подробен ехографски преглед за измерване дължината на плода и точно датиране на бременността, както и корекция на срока при несъответствия с вече определения термин. По желание на бременната се извършва ранна фетална морфология, включваща ултразвуков преглед на анатомията на плода с оглед и оценка на органите му и тяхната функционална активност. По желание може да се извърши комбиниран (биохимичен или серумен) скрининг за хромозомни аномалии за изчисляване на риска от раждане на плод с хромозомно увреждане (най-честата такава аномалия е синдром на Даун). Допълнително може да бъде извършен скрининг за прееклампсия и изоставане в растежа на плода, както и неинвазивен пренатален скрининг на базата на свободна ДНК на плода в кръвта на майката
• инвазивни специализирани изследвания: по желание на бременната или по преценка на наблюдаващия специалист може да се наложи извършване на инвазивна пренатална диагностика, включваща биопсия на хориона, амниоцентеза, която се извършва след 16-та гестационна седмица. Изследването се назначава при регистриране на сериозни отклонения и риск от извършения комбиниран скрининг и неинвазивен пренатален скрининг, при установяване на структурни аномалии на плода или при високорискови пациенти (наличие на подобни синдроми в семейството)

През втори и трети триместър продължава проследяването на бременните жени, като рутинно се назначават някои изследвания и прегледи, а по преценка на следящия лекар или по желание на пациента, могат да бъдат назначени и някои специализирани изследвания. Основните изследвания включват:

• обща оценка: при всеки преглед се измерва телесното тегло и артериалното налягане на бременната жена и се изчислява и размерът на таза (външна пелвиметрия)
• ехографско проследяване: профилактичните прегледи се провеждат веднъж през първия триместър на бременността, по веднъж през всеки следващ лунарен месец и по два пъти през девети и десети лунарен месец. Прегледите следва да се назначават веднъж на всеки четири седмици до 30-та гестационна седмица, след това се назначават на всеки две седмици до 36-та гестационна седмица, а след този период се назначават ежеседмично с цел ранно установяване на налични проблеми. Проследяват се сърдечният пулс, размерите на плода, развитието му, позицията в матката и други параметри

• лабораторни изследвания: между 20-та и 24-та седмица, както и в 34-та гестационна седмица се назначават рутинни лабораторни изследвания с пълна кръвна картина, проследяване на желязо, кръвна захар, скорост на утаяване на еритроцитите и уринен анализ. По преценка на лекуващия лекар могат да се назначат и допълнителни изследвания за проследяване нивата на витамин В12, магнезий, калций, витамин Д и други. При рискови пациенти лабораторното проследяване може да е на по-кратки интервали

• гинекологичен статус: при липса на отклонения оценка на гинекологичния статус с микробиологично изследване се назначава в 34-та гестационна седмица. При наличие на съответната симптоматика и рискови пациенти в различните срокове на бременността може да бъде извършена и оценка на гинекологичния статус, измерване на маточна шийка, данни за скъсяване, необходимост от серклаж и други
• специализирани изследвания: по желание на бременната между 20-та и 24-та гестационна седмица, както и между 30-та и 32-ра гестационна седмица може да бъде извършена фетална морфология (късна фетална морфология), включваща ултразвуково изследване за подробна оценка на анатомията, физиологията и растежа на плода
• насочване към друг специалист: при бременни с рискова бременност, различни подлежащи заболявания, сериозни отклонения в лабораторните показатели (тежка анемия, дисфункция на щитовидната жлеза, висока кръвна захар) акушер-гинекологът може да насочи пациентите към съответния специалист (ендокринолог, хематолог, гастроентеролог) за назначаване на специфична терапия и проследяване