4. Фактори за развитие на бронхиалната астма

Редица заболявания показват наследствен характер, като се унаследяват определени гени, мутации или комбинации от фактори, които при наличие на благоприятни условия, а в някои случаи дори спонтанно, водят до развитие и изява на съответното заболяване.

Водеща роля в развитие на бронхиалната астма играе наследствеността или генетичната предразположеност. В резултат на мащабен анализ е установено, че при около една трета от пациентите, страдащи от бронхиална астма, заболяването има наследствен характер.

В случая, когато единият родител е болен, вероятността децата да развият астма се изчислява на около 20 до 30 процента. Ако и двамата родители страдат от астма, рискът за потомството им се покачва и достига приблизително 70 процента.

При наличие на генетична предиспозиция следва от ранна възраст да се предприемат активни профилактични мерки за намаляване риска от поява на болестта, забавяне на появата на състоянието във времето или ограничаване на тежестта на болестния процес.

Факторите на околната среда, които водят до развитие на бронхиална астма, обикновено са свързани с климатичните условия, които благоприятстват натрупването на замърсители и алергени във въздуха, влияние оказва и качеството на живот на населението, достъпа до медицински услуги.

Подобни условия най-често се развиват в индустриализираните или гъсто населени райони. Много често те са свързани с температурни инверсии, придружени от застой на въздушните маси, смог, чести мъгли, киселинни дъждове, резки промени в температурните условия.

Промените в климата, наблюдавани в световен мащаб, също оказват своето влияние и могат да станат причина за обостряне на подлежаща астма или в комбинация с други фактори да отключат заболяването.

Озонът, азотният двуокис и серният двуокис се смятат за най-честите замърсители на околната среда. Те също могат да доведат до провокиране на астматичния пристъп. Замърсяването на въздуха е една от причините за по-високата честота на астма в развитите страни, тъй като производствените процеси, инфраструктурните особености и по-гъсто населените големи градове създават предпоставки за значително замърсяване на въздуха и излагане на силни алергени от най-ранна детска възраст.

Бронхиалната астма, предизвикана от разнообразни алергени, зависи от отговора на IgE, който се контролира от Т-лимфоцитите и В-лимфоцитите и се активира от взаимодействието между антигена и свързаните с мастоцитите IgE-молекули.

Повечето от агентите, които предизвикват бронхиалната астма, произхождат от въздуха, като за да провокират състояние на свръхчувствителност, те трябва да се намират в голямо количество във вдишваната смес.

Алергичната бронхиална астма е сезонно заболяване и най-често се среща при деца или млади хора.
Несезонната форма може да се предизвика от алергия към пух, пера, животински косми, плесени и други алергени, които присъстват постоянно в околната среда.

Продължителното въздействие на горепосочените агенти върху дихателната система може да доведе до обструкция на дихателните пътища, която се развива за минути. При около 40 процента от пациентите шест до десет часа по-късно се появява втора вълна на бронхоспазъм, така наречената късна реакция.
Освободените медиатори, главно хистамин, брадикинин, левкотриените C, D и E, факторът, активиращ тромбоцитите, простагландините PGG2, PGF2a и PGD2 и тромбоксан A2, водят до мощна възпалителна реакция с бронхоспазъм, съдов застой и образуване на оток.

В допълнение към тяхната способност да причиняват продължително съкращение на гладката мускулатура на дихателните пътища и оток на лигавицата, левкотриените могат да предизвикат повишена продукция на мукус и нарушение на муко-цилиарните транспортни механизми.

Еозинофиловата дегранулация може да наруши целостта на лигавицата с излющване на клетки в бронхиалния лумен.

Алергичната форма на заболяването е специфична форма, при която е необходимо установяване на конкретния алерген, провокиращ съответния имунен отговор, което от своя страна позволява насочена терапия и предприемане на необходимите предпазни мерки при предстояща среща с алергена.

Бронхиалната астма, свързана с фактори на професионалната среда, е изключително важен здравен проблем, който засяга работещите в определени сфери и отрасли, особено при излагане на съответните фактори за продължителен период от време. Бронхоспазмът и съответно астмата, включително и астматичен пристъп, може да се провокира при продължителен контакт с някои от следните фактори:

• метални соли: с най-висок риск са платина, хром и никел
• дървесни и зеленчукови прахове: дъб, западен червен кедър, жито, брашно, боб, зелено кафе на зърна, клей от акация и много други
• фармацевтични средства: при производството на антибиотици, пиперазин, циметидин и други
• промишлени химикали и пластмаси: толуен диизоцианат, антихидрит на фталова киселина, тримелитин анхидрит, персулфати, етилендиамин, парафенилендиамин и различни багрила
• биологични ензими: при производството на някои перилни препарати, панкреатични ензими и други
• други: при тесен контакт и работа с прахове от животни и насекоми, но също и в някои лаборатории при работа със серуми и секрети

Ако фактори на професионалната среда не предизвикват бърза или забавена алергична реакция (или комбинация от двата типа), то тези пациенти се чувстват добре при пристигане на работното място и симптомите започват да се развиват към края на работното време. Отсъствието от работа води до временна ремисия и значително подобрение на симптоматиката.

При доказване на професионална астма е необходимо преустановяване на дейността и предприемане на всички необходими мерки за овладяване на болестния процес и възможните усложнения, които крие.

Всички лекарства крият известен (при някои висок, при други незначителен) риск от изява на странични ефекти, като в някои случаи могат да провокират и развитието на астма.

Медикаментите, приемът на които най-често се асоциира с провокирането на пристъп на бронхиална астма, включват аспирин (така наречената аспиринова астма), оцветители като тартразин, някои бета-адренергични блокери и редица сулфуриращи средства (калиев и натриев бисулфит, калиев метабисулфит, натриев сулфит, които широко се използват в хранително-вкусовата и фармацевтичната промишленост).

Типичният респираторен синдром на аспиринова чувствителност най-често засяга възрастни пациенти, но макар и рядко може да се срещне и в детството (употребата на ацетилсалицилова киселина е противопоказана при малки деца и подрастващи, поради риск от развитие на така наречения синдром на Reye, протичащ с тежки чернодробни и неврологични увреждания). Заболяването започва с упорит ринит и образуване на носни полипи. След това постепенно се оформя картината на прогресираща бронхиална астма.

При излагане на действието дори и на много малки количества аспирин засегнатите хора развиват тежки пристъпи на обструкция на дихателните пътища. Много често се среща кръстосана реактивност между аспирина и другите нестероидни противовъзпалителни средства, което следва да се вземе под внимание при съответните пациенти.

Респираторните инфекции са най-честият стимул, предизвикващ изостряне на бронхиалната астма, а рецидивиращите дихателни инфекции в много от случаите се явяват един от основните провокатори за отключване на болестта в ранна възраст, особено при наличие на предразположеност.

При малки деца най-важните инфекциозни причинители са респираторният синцитиален вирус и грипният вирус, докато при по-големи деца и възрастни индивиди преобладаващите патогени са риновирусът и грипният вирус.

Механизмът, по който вирусите предизвикват бронхиалната астма, не е напълно изяснен. Предполага се, че причинените от респираторни инфекции възпалителни промени в лигавицата на дихателните пътища, нарушават защитните механизми на организма и превръщат трахеобронхиалното дърво в по-податливо на инфекциите и въздействието на различни алергени и патогени.

В подкрепа на тази хипотеза говорят наблюденията, че дори при здрави индивиди след прекарана вирусна инфекция преходно се повишава реактивността на дихателните пътища, която може да продължи от две до осем седмици.

При рискови групи пациенти (деца с генетична предразположеност, възрастни, изложени на редица вредни въздействия) се препоръчва своевременна профилактика срещу сезонните респираторни инфекции, която може да бъде обща (повишение на имунната защита, висока лична хигиена) и специфична (поставяне на противогрипна ваксина).

Бронхиалната астма може да се провокира, особено при наличието на други подлежащи рискови фактори, както и да се влоши от изразено физическо натоварване.

При някои пациенти това може да е единственият отключващ механизъм, който води до поява на симптомите.

Механизмът, чрез който физическото натоварване предизвиква изострянията на бронхиалната астма, е свързан с температурните промени, които се развиват във вътрегръдните дихателни пътища, когато топлина и вода преминават от лигавицата към вдишвания въздух, за да го адаптират към телесните условия, преди той да достигне алвеолите.

Колкото по-усилено е дишането и колкото по-студен е вдишваният въздух, толкова повече се понижава температурата на дихателните пътища.

Така при едни и същи качества на въздуха тичането ще предизвика по-тежък пристъп на бронхиална астма в сравнение с ходенето.

Обратно, при едно и също натоварване, вдишването на студен въздух може да доведе до изостряне на болестта. Топлият и влажният въздух ще намали тежестта или дори може да предотврати пристъпа.
При физическо натоварване през студените месеци от годината, независимо от любителска или професионална гледна точка, се препоръчва предприемане на съответните мерки за намаляване на вредното въздействие на студения въздух.

Точните причини и многобройните фактори, които подпомагат развитието и прогресията на болестта, не са напълно изяснени, като се предполага влияние на редица провокиращи фактори. Освен гореизброените много специалисти не подценяват ролята и на следните фактори за развитието на астма:

• тютюнопушене: тютюнопушенето, включително и пасивното тютюнопушене, излага пациентите на по-висок риск не само от развитие на астма, но и на редица други респираторни увреждания, включително хронична обструктивна белодробна болест, рак на белия дроб и други
• стрес: хроничният стрес, особено в комбинация с някои психични разстройства, включително чести депресивни епизоди, може да играе роля в развитието на заболяването, а при пациенти с диагностицирана астма доказано може да влоши нейното протичане и дори да провокира астматичен пристъп
• хормонални фактори: не е напълно изяснена ролята на хормоналните фактори, като при жени с астма се наблюдава влошаване в периода преди менструалния цикъл, както и през бременността, а след настъпване на менопауза се наблюдава известно подобрение на симптоматиката
• надномерно тегло: пациентите с наднормено тегло и затлъстяване са изложени на повишен риск от развитие на многобройни заболявания, включително и астма, като механизмите за това все още не са напълно изяснени (предполага се отслабване на имунната активност)
• подлежащо алергично заболяване: наличието на подлежащо заболяване с алергична етиология, като например атопичен дерматит, излага пациентите на по-висок риск от развитие на астма, особено при наличие и на други рискови фактори