10. Терапевтичен подход при астма

Лекарствата за бързо облекчение на симптомите се използват при наличие на остро влошаване на състоянието, при излагане на тригери или преди среща с известни алергени, като целта на тези средства е бързо овладяване на симптоматиката и предотвратяване или контрол на астматичен пристъп.

В някои случаи употребата им има животоспасяващ характер, поради което се препоръчва пациентите с астма да ги насят навсякъде със себе си.

За целта най-често се използват някои от следните медикаментозни средства:

• кратко действащи бета-агонисти: поради своите особености в действието обикновено са първи избор за овладяване на наченките на астматичен пристъп, като се прилагат инхалаторно. Сред най-използваните представители са салбутамол и фенотерол
• кортикостероиди: кортикостероиди могат да бъдат приложени в болнични условия, при тежко състояние на болния, като интравенозната им употреба води до бързо стабилизиране на общото състояние. Прилагат се ограничено и краткосрочно във връзка с рисковете от системни странични ефекти, които крият
• антихолинергици: представляват по-бавно действаща алтернатива на кратко действащите бета-агонисти, като един от най-предпочитаните препарати е импратопиум бромид
• комбинирани препарати: налични са готови комбинации, съдържащи лекарства от различни групи, най-често бета-агонисти и противоалергични средства, които се отличават с много добър ефект и поносимост при някои пациенти

Правилният контрол на заболяването в дългосрочен план в комбинация с избягване на излагане на въздействието на тригери е най-добрата мярка за контрол над симптоматиката и значителна редукция на броя и тежестта на астматичните атаки.

Сред едни от най-ефективните и съответно често назначавани средства за дългосрочен контрол на болестта се включват следните:

• инхалаторни кортикостероиди: кортикостероидите за инхалаторно приложение се считат за най-ефективните средства за дългосрочен контрол на астма, като за разлика от пероралните и парентералните форми, при инхалаторно приложение рисковете от странични ефекти са незначителни, особено при правилна употреба. Често използвани представители са будезонид, флутиказон, беклометазон, мометазон и други
• дълго-действащи бета-агонисти: поради известни съображения, свързани с монотерапията с дълго-действащи бета-агонисти, специалистите препоръчват комбинирано приложение с инхалаторни кортикостероиди (налични са различни готови комбинации), като сред най-често използваните представители са формотерол и салметерол
• левкотриенови рецепторни антагонисти: наричат се още левкотриенови модификатори и обикновено са алтернативен избор при липса на ефект или противопоказания за приложение на инхалаторни кортикостероиди. Приемат се перорално, като сред най-известните представители са зилеутон, зафирлукаст и монтелукаст. Употребата им се асоциира с чести странични ефекти, особено по отношение на психичното състояние (халюцинации, депресия, суицидни мисли)
• теофилин: макар и сравнително рядко използван през последните години, поради наличието на по-добри алтернативи, теофилин се включва в комплексната терапия при някои пациенти. Представлява класически бронходилататор, приема се перорално и рядко води до тежки нежелани прояви
• други: за дългосрочно лечение и контрол на някои форми на болестта могат да се използват лекарства от други групи, като противоалергични препарати, биологични средства и имунотерапия, кромолин, комбинации от различни групи лекарства с цел постигане на оптимални резултати

При някои пациенти приложение намират някои по-рядко прилагани в клиничната практика средства и методи за повлияване на болестния процес на астма, като се прилагат допълнително към основната терапия за оптимизация на ефективността или при липса на ефект за контрол над симптоматиката.

Сред някои по-рядко прилагани допълнителни средства и методи за лечение на астма се включват:

• дихателни упражнения: някои лечебни дихателни упражнения и техники, включително и техники за релаксация, могат да окажат изключително добър ефект по отношение на дългосрочния контрол над астмата
• бронхиална термопластика: сравнително рядко прилаган метод за бронходилатация с помощта на топлинна енергия. Манипулацията спада към минимално инвазивните и обикновено се извършва в рамките на няколко (между две и четири) амбулаторни посещения
• кислород: в редки случаи при определени форми на заболяването може да се налага периодично лечение с кислород в домашни или болнични условия с цел предотвратяване на някои усложнения, свързани с болестния процес
• перорални кортикостероиди: в редки случаи (под въздействия на някои автоимунни, алергични и други фактори) се налага допълнителен прием на перорални кортикостероиди, който се осъществява по схема и се преустановява при стабилизиране на състоянието с цел минимизиране риска от системни нежелани прояви
• други: имунотерапия с подходяща комбинация от биологични препарати, специфично противоалергично лечение, насочено към конкретния алерген, провокатор на симптомите, лечение с противовъзпалителни медикаменти, а при необходимост и провеждане на някои минимално инвазивни процедури може да се наложи при ограничени групи от пациенти, предимно с допълнително подлежащи заболявания, труден контрол над болестта и често обостряне