9. Каква е разликата между астма и ХОББ?

Астма и хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) представляват обструктивни респираторни заболявания, които макар привидно да споделят редица общи черти, се различават по множество показатели.

Сред най-съществените разлики между астма и ХОББ се включват:

• възраст на изява: астмата по-често се диагностицира при деца и млади хора, докато ХОББ най-често се диагностицира след 40 години. Въпреки това е възможно откриване на астма в късна възраст, както и диагностициране с ХОББ в по-ранна възраст
• причини: най-честата причина за развитие на хронична обструктивна белодробна болест е тютюнопушене, докато при астма обикновено се касае за комбинация от генетични фактори (има изразен наследствен характер) и фактори на околната среда. Въпреки това статистиката показва, че около една трета от пациентите с ХОББ не са пушачи, а тютюнопушенето при положителна фамилна анамнеза за астма може да повиши рисковете за нейната проява
• тригери: сред най-честите провокатори на симптоми и влошаване хода на болестта при астма са излагане на алергени, студен въздух, физическо натоварване, докато тригери при ХОББ са подлежащи инфекции на дихателната система (грип, пневмония)
• симптоми: астма и ХОББ протичат с идентични симптоми, но важна особеност е, че при астма при липсата на тригери и провокация на астматичен пристъп заболяването се държи под контрол и пациентите нямат съществени оплаквания, докато при ХОББ се наблюдава постепенно, плавно и прогресивно влошаване. Но следва да се има предвид, че при лош контрол астмата може да протече подобно на ХОББ, като и че при ХОББ са възможни екзацербации с остро влошаване на симптомите

• диагноза: при диагностицирането на пациентите с оглед намаляване риска от погрешна диагноза и улесняване различаването между астма и ХОББ се назначават задължително функционални респираторни изследвания (например спирометрия) и образни изследвания
• лечение: терапевтичният подход при астма и ХОББ е различен, поради което погрешната диагноза крие риск от усложнения във връзка с прогресията на болестта и неподходящо лечение. При астма се назначават лекарства за бързо облекчаване симптомите на астматичен пристъп, както и такива за намаляване риска и тежестта на астматичните пристъпи, докато при ХОББ първите стъпки включват отказ от тютюнопушене, бронходилататори за подобряване на дихателната функция и мерки, насочени към подобряване на дихателната функция
• прогноза: макар и двете заболявания да имат хроничен характер и да не са лечими, то при астма се описва по-добра прогноза във връзка с по-добрия отговор към приложената терапия, възможност за по-добър контрол над симптомите и редуциране на провокиращите фактори

Най-общо се счита, че при пациент на възраст над 40 години с данни за дългогодишно тютюнопушене е по-вероятно да се касае за ХОББ, докато при млади лица, които никога не са пушили и имат близък родственик с астма, е по-вероятно да се касае за астма.

Изследвания в областта установяват, че когато диагнозата се базира главно на клинични, анамнестични и лабораторни изследвания, грешки са възможни при приблизително 15 до 20 процента от пациентите, във връзка с множеството прилики в протичането на двете състояния.

При назначаване на специфични изследвания (функционални белодробни изследвания, образни изследвания, тест с натоварване и други) рисковете от грешка се минимизират, поради което в много развитие страни тези тестове са неизменна част от диагностичния процес.

Подлежаща астма представлява значителен рисков фактор за развитие на хронична обструктивна белодробна болест, като изследвания в областта показват, че между 15 до 35 процента (стойностите варират в различните региони) от пациентите с ХОББ имат подлежаща астма.

Припокриването на астма и ХОББ не е отделно заболяване, но има важно клинично значение, като се асоциира с по-големи терапевтични трудности, по-бърза прогресия на уврежданията, по-висок риск от усложнения и по-лоша прогноза.