11. Превенция и контрол на симптомите при астма

Независимо от високата ефективност на назначената лекарствена терапия, в случай, че пациентът продължава да се излага на провокиращото действие на различни алергени и патогени, то заболяването неминуемо ще прогресира и провокира усложнения.

По тази причина изясняването на тригерите на болестта и предприемането на съответните мерки за намаляване на тяхното вредно въздействие е една от първите стъпки, които се предприемат при установяването на астма.

В зависимост от установения провокатор се предприемат различни мерки:

• ограничаване въздействието на алергени: доколкото е възможно е необходимо избягване на излагане на тютюнев дим, полени, прах, индустриални замърсители, промишлени токсини, някои насекоми и други. В домашни условия добър ефект се постига с пречистватели и овлажнители на въздуха и редовно мокро почистване на повърхностите и пода, а на открито се препоръчва използване на подходящи лични предпазни средства
• предпазване на респираторни инфекции: използването на лични предпазни средства, избягване на пренаселени закрити обществени места, както и избягването на контакти с видимо болни хора намалява риска от заразяване с баналните сезонни респираторни инфекции
• внимание при физическо натоварване и излагане на студ: интензивното физическо натоварване може да отключи астматичен пристъп, поради което се препоръчва постепенно повишение на натоварването, продължителна загрявка и наличие на придружител, който при нужда да се отзове на пострадалия. Повишен риск се създава при трениране в студено време, както и при интензивно натоварване на открито през студените месеци от годината. В тези случаи се препоръчва носенето на подходящ шал, шапка, маска или друго за предпазване на горните дихателни пътища от ледения въздух
• повишено внимание при прием на лекарства: изключително важно е избягването на самоцелен прием на лекарства и самоназначаване на медикаменти, включително достъпни без лекарско предписание, тъй като някои от тях, привидно безобидни, могат да провокират екзацербация или да доведат до нежелани лекарствени взаимодействия с приеманите медикаменти за лечение на астма
• осигуряване на емоционална и психична стабилност: крайностите в емоционалния спектър могат да отключат пристъп на болестта, поради което се препоръчва поддържане на стабилно настроение и психическа устойчивост. От друга страна лошо контролираната астма може да стане причина за депресивни епизоди и промени в настроението
• лечение и контрол на други подлежащи заболявания: в някои случаи липсата на лечение и влошаването на различни подлежащи заболявания (особено гастроезофагеална рефлуксна болест, състояния, протичащи с изразена диспепсия, сърдечни увреждания) може косвено да провокира влошаване на астмата, както и да наложи промени в използваните лекарствени средства и дозировки

Трудно може изцяло да бъде ограничено вредното въздействие на тригерите при астма, поради което голяма роля за контрол и превенция на влошаването на болестта играят мерките, насочени към повишение устойчивостта на организма.

Тези мерки обикновено са комплексни и могат да включват:

• пълноценна диета: балансираното и пълноценно хранене съдейства значително за повишаване на имунитета, като се препоръчва повишен прием на пресни плодове и зеленчуци, достатъчно количество течности, набавяне на качествени чисти протеини, с ограничаване приема на консервирани, пакетирани храни, полуфабрикати, кофеин съдържащи храни и напитки, бобови култури и избягване на хранителни алергени (мед, шоколад, яйца, ягоди и други)
• поддържане на оптимално тегло: наднорменото тегло и затлъстяването са световен проблем и предразполагат към многобройни заболявания, както и към по-тежко протичане, липса на пълен ефект от приложената лекарствена терапия, по-ниска имунна защита. Редукцията на теглото и поддържането на оптимално за възрастта и състоянието тегло оказват цялостен благоприятен ефект
• ограничаване на вредните навици: препоръчва се отказ от тютюнопушене и избягване консумацията на алкохол
• подходяща физическа активност: регулярната, съобразена със състоянието на пациента физическа активност съдейства за подобряване на дихателната мускулатура и дишането, както и за цялостния тонус на организма и доказано повишава устойчивостта на организма към вредни въздействия
• контрол над стреса: стресът и емоционалните крайности създават предпоставки за екзацербация на астмата, но по комплексни механизми водят и до отслабване на имунната защита. Съществуват многобройни техники и методи за справяне и контрол над стреса, позволявайки индивидуален подход при всеки пациент
• допълнителен прием на добавки: по преценка на лекуващия лекар може да се назначи допълнителен прием на витамини (особено витамин С, витамин Д), минерали (цинк, селен, магнезий), някои билки и лечебни растения, като е необходимо повишено внимание от възможни странични ефекти и нежелани взаимодействия между добавките и някои от приеманите от пациента лекарства

При рискови групи пациенти (полиморбидни лица, възрастни хора, пациенти с други подлежащи респираторни заболявания, имукомпрометирани лица) по преценка на лекуващия лекар може да се наложи провеждането на специфична профилактика с ваксини и/или имунни препарати:

• ваксини: поставянето при деца на включените в задължителния имунизационен календар ваксини, както и обмислянето при необходимост при деца и възрастни от поставянето на противогрипна ваксина, ваксина срещу пневмококови инфекции, ваксина срещу коронавирус и други намалява рисковете от заразяване с някои от често срещаните респираторни заболявания, които от своя страна могат да провокират екзацербация при астмата и дори да наложат хоспитализация
• имунотерапия: при ограничен процент от засегнатите могат да се постигнат добри резултати по отношение на контрол над симптомите на болестта със специфична имунотерапия или специфично противоалергично лечение. Изборът на лечение, начините на провеждане и особеностите в терапията се обсъждат с лекуващия лекар