3. Нарушения на дихателната функция

Вентилацията е процес, при който белите дробове осигуряват достъпа на въздух до алвеолите.

При измерванията на вентилаторната функция в обичайната диагностична практика се определя количеството въздух, което се съдържа в белите дробове при дадени обстоятелства, и скоростта, с която въздух може да се издиша от тях.

Нарушенията на вентилаторната функция могат да се изследват с помощта на спирометър, уред, който може да определи количеството на вдишвания и издишвания газ. По този начин се измерват ВК (витален капацитет), ЕРО (експираторен резервен обем) и ИК (инспираторен капацитет).

Телесната плетизмография е друг метод за функционално изследване на вентилаторната функция, с който се измерват другите обеми, особено ОО (остатъчен обем), ФОК (функционален остатъчен капацитет) и ТБК (тотален белодробен капацитет).

Съществуват два основни типа на нарушение на вентилаторната функция:

• Обструктивен вентилаторен синдром, който се характеризира с намалени експираторни дихателни обеми.
• Рестриктивен вентилационен синдром, дължащ се на нарушения на инспираторната и експираторната дихателна функция (нарушение на вдишването вследствие на слабост на дихателните мускули).

Нарушенията на белодробната циркулация могат да настъпят вследствие на астматичен пристъп, който причинява хипоксемия и може да доведе до повишено БСС (белодробно съдово съпротивление). Алвеоларната хипоксия е мощен стимул за белодробна вазоконстрикция.

Оценката на циркулаторната функция на белодробната съдова система се основава на измерването на белодробните съдови налягания и на сърдечния дебит.

В клиничната практика тези измервания се извършват в отделенията за интензивни грижи, където има условие за инвазивно мониториране.

Основните функции на дихателната система са да отстранява количеството СО₂ от кръвта, преминаващо през белодробното кръвообращение, и да осигурява достатъчно количество О₂.

За да не настъпят нарушения на газовата обмяна, е необходимо да се доставя достатъчно свеж въздух до алвеолите за осигуряване на приток на кислород и за отстраняване на въглеродния двуокис. Този процес се нарича белодробна вентилация.

Следващите условия за предотвратяване на нарушенията на газовата обмяна са:

• достатъчна циркулация на кръв през белодробната съдова система или перфузия;

• достатъчна обмяна на газове между алвеолите и белодробните капиляри - дифузия;

• достатъчен контакт между алвеоларния газ и кръвта в белодробните капиляри - съотношение вентилация/перфузия.