- Какво представлява астмата?
- Честота и разпространение на астмата
- Нарушения на дихателната функция
- Фактори за развитие на бронхиалната астма
- Патофизиология на бронхиалната астма
- Симптоми при астма
- Диагностика и изследвания за астма
- Диференциална диагноза на астма
- Каква е разликата между астма и ХОББ?
- Терапевтичен подход при астма
- Превенция и контрол на симптомите при астма
6. Симптоми при астма
Астмата се характеризира с възпаление на бронхите и повишено производство на мукусен секрет (лепкава секреция) в дихателните пътища. Хората, страдащи от астма не изпитват симптоми през цялото време, а само когато дихателните пътища се стесняват, възпаляват или изпълват със слуз, обикновено вследствие на провокация от различни алергени и/или патогени.
Симптомите на астмата варират от леки до тежки при различните индивиди. Екзацербацията на болестта (острото и значително влошаване на състоянието), независимо дали след дълъг период на ремисия (без оплаквания) или на фона на леки до умерени оплаквания, се означава като астматичен пристъп (астматична атака) и изисква спешна медицинска намеса.
Астмата се класифицира в зависимост от честотата и тежестта на симптомите и наличието или липсата на астматични пристъпи, но също и в зависимост от резултатите от белодробните функционални тестове, както следва:
- интермитентна, лека форма на болестта: при около една трета от засегнатите пациенти са налице леки, периодични (два или по-малко от два епизода на седмица) симптоми на астма с нормални резултати от дихателните тестове
- лека към умерена форма на болестта: при около една трета от засегнатите пациенти имат леки, устойчиви (два или повече епизода на седмица) симптоми на астма с нормални или с налични отклонения дихателни тестове
- умерена към тежка форма на болестта: засегнатите пациенти изпитват умерени или тежки, персистиращи (ежедневно или непрекъснато) симптоми на астма със значителни отклонения при извършване на съответните дихателни тестове
- тежка, персистираща астма: пациентите страдат от тежки прояви на болестта, ежедневно с наличие на оплаквания и нощно време, значително влошени белодробни показатели
6.1. Класически симптоми на астма
Симптомите при астмата могат да бъдат едва доловими и подобни на тези, наблюдавани при други състояния, протичащи с влошаване на дихателната функция. Всички посочени по-долу класически симптоми на астма могат да присъстват в хода на протичането на други респираторни заболявания, като в някои случаи и при някои сърдечни заболявания.
Този потенциал за объркване прави идентифицирането на условията, при които се появяват симптомите, както и диагностичните изследвания много важни в разпознаването на това заболяване. Ранното разпознаване на болестта, диференцирането от други възможни причини за симптомите, както и назначаването на подходящо, строго индивидуализирано лечение, е от съществено значение за овладяване на болестния процес, ограничаване риска от усложнения и редукция честотата на астматичните пристъпи.
Основните, класически симптоми при астма включват:
- задух: недостиг на въздух, особено при физическо усилие или през нощта
- хрипове: наличие на свиркащи (сухи) хрипове при издишване (нормално или при усилие), особено често наблюдавани при деца с астма
- кашлица: кашлицата може да е хронична, обикновено влошаваща се през нощта и рано сутрин, може да се прояви след физически упражнения, включително изкачване на стълби или при излагане на студен, сух въздух
- гръден дискомфорт: стягане в гърдите може да се прояви с или без горните симптоми, като този симптом често притеснява пациентите и първоначално насочва към сърдечен проблем, а не респираторен
- други: при много от пациентите има нарушения на съня, поради често събуждане от задух, кашлица или дискомфорт, при някои пациенти са възможни гадене и затруднения в говора, притеснение, панически атаки в резултат от задуха и гръдния дискомфорт. При малки деца и подрастващи при тежки форми на болестта и липса на подходяща терапия са възможни отклонения в нормалния растеж и физическо развитие
Полезна и подробна информация за симптомите може да прочетете на:
6.2. Ранни симптоми на астма
Продромалните или ранни, алармиращи прояви за влошаване на болестта, настъпват в кратък срок (часове или минути) от самото начало на астматичния пристъп и сигнализират за влошаване на болестния процес.
Обикновено тези признаци се неглижират, тъй като имат лек характер, не предизвикват значителен дискомфорт и могат да останат неразпознати като сигнали за влошаване на състоянието.
Познаването им и своевременната реакция на противодействие, може да облекчи проявите, както и изцяло да предотврати поредната екзацербация на астмата.
Ранните предупредителни симптоми за екзацербация на астма обикновено включват някои от следните (или комбинация от тях):
- влошаване на класическите симптоми: учестена кашлица, особено през нощта, изразен недостиг на въздух, наличие на хрипове след леко физическо натоварване или извършване на обичайни, банални действия
- умора и слабост: чувство на прекалена умора или слабост при дейности, които обикновено се изпълняват лесно и не са представлявали затруднение за пациента
- промени в настроението: лесна поява на безпокойство, раздразнителност или лошо настроение, нестабилно емоционално състояние, като тези промени са по-характерни в детска възраст
- промени в белодробните показатели: намаление или промяна на белодробната функция чрез измерване на върховия експираторен дебит
- признаци на настинка или алергии: след излагане на провокиращи фактори могат да възникнат характерните за настинка или алергия прояви, като кихане, хрема, кашлица, назална конгестия, възпалено гърло, главоболие
- общи прояви: проблеми със съня, чести панически атаки, изразено гадене с или без повръщане, общо неразположение и други
Полезна и подробна информация за симптомите може да намерите на:
6.3. Симптоми на астматичен пристъп
Остър, внезапен астматичен пристъп или екзацербация на астмата обикновено се причинява от излагане на алергени или инфекция на горните дихателни пътища.
Тежестта на атаката зависи от това колко добре се контролира астмата, както и от особеностите на провокиращия фактор.
Острата атака е потенциално животозастрашаваща, тъй като може да продължи въпреки използването на обичайните лекарства за бързо облекчаване (инхалаторни бронходилататори с бързо действие).
Астматичните пристъпи не могат да се самоограничат и съответно не спират сами по себе си без лечение. По тази причина, ако пациентът игнорира ранните предупредителни сигнали и не предприеме съответните мерки, се поставя в риск от развитие на status asthmaticus.
Астматичният пристъп е епизод на екзацербация на болестта, при който групи мускули, заобикалящи дихателните пътища, започват да се контрахират. По време на атаката лигавицата на дихателните пътища става оточна (подува се) и/или се възпалява и клетките, покриващи дихателните пътища, произвеждат повече и много по-гъста слуз от обичайното.
Всички тези фактори, а именно бронхоспазъм, възпаление и засилено производство на слуз, причиняват характерните прояви, като затруднено дишане, хрипове, кашлица, задух и затруднено извършване на нормалните ежедневни дейности. При астматичния пристъп тези прояви са многократно по-силно проявени и към тях се наслагват различни други признаци, значително влошаващи комфорта на засегнатите и излагащи ги на сериозни усложнения.
Класическите симптоми при астматичния пристъп включват:
- изразени класически прояви на астма: в многократно по-силна степен от обичайното проявени са задухът, налице са тежки хрипове при вдишване и издишване, персистираща кашлица, учестено дишане, изразена и постоянна болка в гърдите и/или стягане
- ретракции: контрахирани (свити) мускули в областта на шията и гръдния кош, наречени ретракции
- нарушен говор и психично състояние: налице е затруднен говор (поради изразения задух), чувство на тревожност или паника, възбуда, объркване, неспособност за концентриране
- промени по кожата и лигавиците: поради затрудненото дишане настъпват характерни за хипоксия и цианоза прояви, като бледа и потна кожа, промени в цвета на устните (стават синкави или сивкави на цвят), промени в цвета на ноктите (имат синкав оттенък)
Наличието на хрипове или кашлица само по себе си не е надежден критерий за преценка на тежестта на астматичния пристъп. Много тежки пристъпи могат да предизвикат обструкция (за запушат) дихателните пътища до такава степен, че липсата на въздуха към и от белите дробове не успява да произведе хрипове или кашлица.
Продължителните пристъпи на астма (продължаващи няколко часа), които не се повлияват от лечение с бронходилататори, се категоризират като спешни медицински състояния и изискват своевременна медицинска намеса, а в редица случаи и хоспитализация на засегнатите до стабилизиране на състоянието.
Полезна и подробна информация за симптомите може да намерите на:
Коментари към Астма