7. Диагностика и изследвания за астма

Характерно за астмата е наличието на хронично възпаление и обратима, променлива обструкция на дихателните пътища, провокирани от въздействието на определени фактори. Тези промени водят до повтарящи се епизоди от задух, хрипове, стягане в областта на гърдите и кашлица, като персистирането им е подозрително за астма и изисква диагностично уточняване.

Първите стъпки в диагностиката на болестта включват подробна анамнеза и обстоен физикален преглед:

• данни от анамнезата: обръща се особено внимание на общото състояние на пациента, субективните му оплаквания, давността на симптомите, наличието на връзка с определени фактори и въздействия, както и данни от фамилната анамнеза (наличие на член от семейството с астма)
• изясняване на подлежащи рискови фактори: изключително важно е изясняването на налични въздействащи рискови фактори, като замърсяване на въздуха, включително и в професионалната среда, прием на медикаменти, известни алергии, контакт с животни, прекарани наскоро респираторни инфекции, излагане на студен въздух, тежко физическо натоварване и други
• клиничен преглед: физикалният преглед обикновено включва оглед на горните дихателни пътища, аускултация на белия дроб, обща оценка на състоянието, белези на алергична реакция, клинични белези за хипоксия и други

Едни от най-важните изследвания при доказването на астма и различаването на болестта от други, протичащи идентично заболявания, са така наречените функционални изследвания на белите дробове. Тук се включват различни изследвания, които представят комплексна, обективна, количествена оценка на респираторната функция.

Сред основните функционални белодробни изследвания се включват:

• спирометрия: едно от най-важните изследвания при обструктивни респираторни заболявания, което дава информация за функционалния капацитет на белия дроб, количеството въздух, преминаващо през дробовете, както и за процесите на издишване и вдишване. Използва се при възрастни и деца над 5 години, като се състои в дълбоко вдишване и усилено издишване в специална тръба, свързана към спирометър. При спирометрията се измерват редица важни функционални показатели за белия дроб, като форсиран витален капацитет, форсиран експираторен обем за една секунда и съотношението между тях
• изследване на бронхиална реактивност: този функционален тест е особено ценен при диагностиката на астмата, тъй като се използват различни провокатори (медикаменти, студен въздух, физическо натоварване)
• бронходилататорен тест: тестът се състои в инхалиране на определен медикамент, който действа като бронходилататор (лекарство, рутинно използвано в лечението на астма и други обструктивни заболявания), като най-често това е салбутамол и се проследява за наличие на обратимост на бронхиалната обструкция (позитивният тест насочва към астма)
• кръвно-газов анализ: определянето на парциалното налягане на кислорода и на въглеродния диоксид в артериалната кръв се отличава с висока информативност по отношение ефективността на белодробния газообмен
• пулсова оксиметрия: при пулсоксиметрията се определя нивото на кислород в артериалната кръв (така наречената кислородна сатурация), както и сърдечния пулс. При здрави лица сатурацията обикновено е над 95 процента, докато при пациенти с обструктивни респираторни заболявания е по-ниска

Допълнителни изследвания от различно естество обикновено се назначават при затруднения в диагностиката и диференциалната диагноза и подозрения за друг подлежащ болестен процес с различна етиология. В зависимост от конкретния случай обикновено се назначават допълнително някои от следните изследвания:

• образни изследвания: за разграничаване на някои респираторни заболявания едно от друго, както и за уточняване на налични, развили се в хода на болестта усложнения, може да се наложи извършване на рентгенография на белия дроб, компютърна томография, в по-редки случаи ядрено-магнитен резонанс или някои специализирани изследвания
• лабораторни изследвания: за оценка на общото състояние на пациента често се назначават лабораторни изследвания, като се проследяват нивата на маркерите на възпалението, показателите от хемопоезата и други в зависимост от конкретния случай
• изследване на храчка: в много от случаите е полезно микробиологичното изследване на материал, получен от храчка с цел установяване на наличен инфекциозен (обикновено бактериален) процес и предприемане на съответните допълнителни диагностични и терапевтични подходи
• тестуване за алергии: в редица случаи е полезно назначаването на подробни изследвания за налични алергии, тъй като в зависимост от вида на астмата и индивидуалната резистентност на организма на съответния пациент е полезно познаването на тригерите на болестта и съответно предприемането на целенасочени мерки за ограничаване на тяхното въздействие

При диагностициране на астмата е необходимо и допълнително уточняване на някои нейни особености, касаещи етиологията (факторите, които провокират влошаване), както и тежестта на болестния процес, с цел последваща оптимизация на терапевтичния подход и осигуряване на индивидуален лечебен план.

Астмата най-често се класифицира както следва:

• в зависимост от етиологията: изключително важно е определяне на типа астма в зависимост от етиологията и тригерите на заболяването с цел предприемане на необходимите превантивни мерки. Различават се класическа бронхиална астма, провокирана от физическо натоварване астма, аспирин-индуцирана астма, алкохол-индуцирана астма, неатопична или неалергична астма (може да засегне до една трета от пациентите и обикновено стартира на по-късна възраст), инфекциозна астма (провокира се от респираторни инфекции), професионална астма при излагане на вредни фактори на работното място
• в зависимост от тежестта на симптомите: според тежестта на симптомите се различават четири основни стадия на болестта, а именно лека интермитентна (симптоми са налице в два или по-малко дни от седмицата, липсват промени във функционалните белодробни показатели), лека персистираща (симптомите са слабо проявени, но сравнително чести, включително и нощем, налице са леки отклонения в белодробните показатели), умерена персистираща и тежка персистираща, при които е налице засягане на общото състояние на болния, значителни отклонения в белодробните показатели, а в някои случаи и липса на ефект от рутинно използваните лекарства